Битие като недостроена къща
/ брой: 38
- Светът е за свободните направен. Сам Господ, казват, го е направил тъй, от свобода. И само свободните могат да му се насладят. А человеците често тънат в робство и туй наричат свой живот, казва авторът Милен Русков
- Свободата на народа интересува ли някого и той интересува ли се от нея..., пита се режисьорът Иван Добчев
В спектакъла "Възвишение" на Пловдивския театър най-често изговаряните думи са "револуция", "свобода", "пари" и "народ", като във всички случаи значението и смисълът на тези думи е най-малкото двояк, а понякога и многозначен. Защото в това представление всичко, което се изговаря, а то не е никак малко, като се има предвид, че драматизацията на Александър Секулов и Иван Добчев е по едноименния роман на Милен Русков, побира в себе си парадоксални умозаключения за отношенията между "револуция" и "пари" и обобщения за връзката между "свобода" и "народ".
Бойко Кръстанов в ролята на Гичо от Котел и Красимир Василев в ролята на Асенчо от Жеруна
Всъщност историята, разказана в представлението, проследява перипетиите на Гичо от Котел и Асенчо от Жеруна, които малко неочаквано и за самите себе си се оказват в четата на Димитър Общи преди и след обира на хазната в Арабаконак и стигат чак до Бузлуджа, за да се "възвисят" всеки по свой начин. Именно тази едновременно смешна и тъжна история на небивали надежди, смели кроежи и още по-смели пропадания изплита противоречивата и многопластова тъкан на спектакъла на Иван Добчев. Защото в това представление нищо не е само бяло или само черно, както и никой не е само герой или само нехранимайко.
Жените са като хор в антична трагедия - Русалина Чапликова, Елена Кабасакалова, Лазарина Коткова, Светлана Мановска, Радина Думанян, Екатерина Георгиева
Романът по някакъв начин е много силно облъчен от Ботев. Ботев никъде не е цитиран директно, но има една много важна за всички сцена: на Бузлуджа, когато момчетата правят нещо като помен за Хаджи Димитър, и тяхното усещане е - през Ботьовото четене тук, на върха, някакви хора се занимават със свободата, с "револуцията", пък там долу ония си пеят робските песни и жънат, а слънцето пече ли, пече... Това са нещата, от които съм се "възпалил" в тоя роман, особено от тия странни бактисвания на героя, неочакваните му отчуждения, когато изведнъж си отваряш очите и виждаш какъв е тоя свят, какъв е тоя живот, това битие като недостроена къща. Всичко е едно такова "недомислено", както казва героят, "продухано", и тая "револуция", с която сме се захванали, и тя за какво е... Свободата на народа интересува ли някого и той интересува ли се от нея, отбелязва режисьорът.
Снимки Георги Вачев
Четата, обречена на "револуцията" - Бойко Кръстанов, Красимир Василев, Асен Блатечки, Ивайло Христов, Петър Тосков, Христо Пъдев, Станислав Ганчев, Венелин Методиев
Изграден в стилистиката на разказа, спектакълът се отказва от чисто театралното действие (на сцената нищо не се случва, а само се разказва за случилото се) и залага на играта на различните планове и словесни нива, което от своя страна изправя актьорите пред предизвикателството чрез думите да изразят и действието, и образа. В това отношение несъмнено е постижението на Бойко Кръстанов в ролята на Гичо, през чието съзнание и разказ преминават всички герои и случки. "Възвишение" е спектакъл, който изисква от публиката внимателно вникване в изказаното, защото показаното няма особено значение и не в него е концентрирано посланието. Сценичното пространство е оформено от Ивайло Николов, костюмите са дело на Ива Гикова, музиката е написал Асен Аврамов. Спектакълът на Иван Добчев е номиниран в категорията "Режисура", а Красимир Василев в ролята на Асенчо има номинация за "Дебют" за наградата на САБ "Икар 2014".