Белият Черньо

Една 100-годишна къща на разбита и почти обезлюдена улица в ловешкото село Дерманци бавно се руши. Това е домът на големия македонски комита Христо Чернопеев, оцелял в 16-годишни битки за свободата на останалите под турско робство българи от Македония и Тракия и загинал геройски във войните през 1915 г. при Криволак, днешна Македония. Някога най-голямата и хубава къща в селото сега е необитаема и някак нелепо на фона на разрухата от нея стърчи телевизионна чиния. Покривът й е пропаднал, а опитът огромната пробойна да бъде запушена с найлон е неуспешен. Къщата буквално е изтърбушена от мародерски набези - няма ги мебелите и вещите на няколко поколения Чернопееви. Няма ги и старите снимки и портрети по стените, които помня от времето на учителката баба Станка - най-малката дъщеря на Чернопеев. По земята на двора са разпръснати парцаляци от стари дрехи и завивки, пробита тава и битови джунджурии - явно непотребни и за апашите. Вятърът е отворил прозорец и развява черчеветата при по-силен порив. Просторният двор е в тръни и треволяк, колкото човешки бой.

Тъжна картина

Само паметната бронзова плоча, която също вече се разпада, напомня, че от тук Черньо Пеев, каквото е рожденото му име, е тръгнал да освобождава македонските братя, изоставяйки цели 16 години родители, жена и четири деца. Спас Спасов правдиво го нарича "един от най-романтичните представители на нашето националноосвободително движение след 1878 г.". Дерманският комита се е сражавал десетки години срещу турците рамо до рамо с Яне Сандански и Гоце Делчев. На тях обаче днес са именувани градове, къщите им са музеи, възпети са от народа в песни. А домът на Чернопеев се руши въпреки многото наследници, сред които има лекари, военни, дори и известен генерал.
Още по-тъжното е, че тази къща е построена за осиротялото семейство на Чернопеев с дарения от благодарните българи в Македония. След гибелта му на фронта те плащат и за образованието на четирите му деца в Солун. Огромна е жертвата, която Чернопеев прави в името на патриотичната кауза. През тези 16 години на активно участие в националноосвободителното движение семейството му едва е преживявало. Дерманчани са го укорявали и са го наричали хайдук, който е изоставил деца и жена на произвола на съдбата. Съселяните му нямали представа къде се е запилял Черньо и какво прави, виждали са само мъката на близките му. През тези години Чернопеев се е връщал няколко пъти у дома, само за да зърне децата и да отпердаши отново. И понеже е бил издирван за терористична дейност от властите, се е появявал в село предрешен я като жена, я като кюмюрджия, за да не не бъде разпознат и предаден.
Черньо Пеев е роден на 18 юли 1868 г. в Дерманци - два дни след героичната гибел на Хаджи Димитър на Бузлуджа. Преди да се включи в освободителното движение през 1999 г. 10 години е бил на военна служба в Плевен, където попада под влиянието на военния с голямо сърце и харизма Борис Сарафов. Новото име пък му е дал бойният му другар Михаил Апостолов - Попето. "Абе, Черньо, що са те нарекли тъй, като си толкова бел? Какъв Черньо си ти? Вече си Христо Чернопеев", рекъл му Попето и

името му залепнало

В днешните комерсиални времена, при ширещата се корупция, е трудно да си представим, че е имало българи, изцяло посветени на Родината, безкористни и себеотдайни на святата мисия, отдали живота си на обществото, без да преследват облаги, пари, постове и слава. В спомените си пред проф. Любомир Милетич войводата от Дерманци казва, че е прочел във вестниците за тежкото положение на българите в Македония и Тракия, останали под турско робство и това го е мотивирало да зареже всичко и да хване планините. В първите десетилетия на следосвобожденска България е било силно развито патриотичното чувство сред хората, особено военнослужещите. Черньо Пеев се причислява към първите големи дейци на ВМРО - простодушни идеалисти и романтици, привлечени към делото заради военното им майсторство. За него чистотата и правотата на каузата е достатъчен стимул, пише в днешно време за него Спас Спасов. Чернопеев се отказва от депутатския си имунитет през 1915 г., за да се включи в боевете по време на Първата световна война и малко след това да загине геройски на бойното поле при Криволак, където е погребан заедно с още 10 войници от неговия отряд.
"Посветил се е на освобождението на Македония, не от лична амбиция да се прочуе с подвизи в опасното революционно поле, а от силен патриотичен усет и благоговейно отношение към тогавашните ръководители на делото, между които пръв му е повлиял Борис Сарафов", пише за него Милетич. Борис Сарафов е брат на големия драматичен актьор Кръстю Сарафов, магнетична личност, чието обаяние покорява сърцата и душите на мнозина, човек на действието, страстта и авантюрата. Сарафов привързва завинаги - от 1898 г. до края на живота му, фелдфебела Черньо Пеев от Северна България към каузата за свободна Македония. От 1899 г. до смъртта си при Криволак Чернопеев служи на святата идея така, както намери за добре. Ръководи го единствено стремежът му към правдата. Затова и толкова се лута - сътрудничи безкористно ту в едното крило на македонската организация, ту във второто, ту в третото.

Той е сред участниците в аферата "Мис Стоун"

(1901-1902 г.), когато за нуждите на организацията е похитена американската мисионерка Елън Стоун, за която е поискан и получен откуп, равен днес на милиони. Парите отиват за въоръжаване на четите, а Чернопеев и останалите участници в похищението не вземат нищо. Самата мис Стоун в крайна сметка остава очарована от похитителите си, разбирайки, че го правят безкористно и единствено за ползу роду. Връщайки се в Америка, тя е продължила да подпомага каузата за освобождение на българите в Македония.
Малко след края на аферата Чернопеев решава да посети семейството си в Дерманци и другарите му събират пари за чувал брашно, защото войводата го е обещал на жена си. После организацията му отпуска и 5 турски лири за семейството му. "Той беше много видял и много научил, но човек, върху който по-умни и по-хитри от него лесно са могли да влияят, понеже желанието му да работи е било непреклонно, а не се е ръководил от лични амбиции. При все това честно сложи живота си в жертва на отечествения идеал", написа проф. Милетич. 
Точно 85 години след героичната смърт на Чернопеев и другарите му на бойното поле при Криволаг варвари разкопаха 11-те военни гроба в двора на новоселската църква "Света Богородица" в Щип. Мародерите унищожиха тленните останки на българските войници и ги разхвърляха в различни посоки. Костите на загиналите за България останаха без гроб, поругани от днешните македонски националисти. Как се забравя такава гавра?





Дерманци подготвя голямо честване на своя герой

Дерманци почита паметта на именития си съгражданин Христо Чернопеев от около 40 години насам. Тогава именно са поставени бронзовата плоча в дома му и паметникът на главната улица пред селскостопанския техникум, чествана е с голям концерт 110-годишнината от рождението му с участието и на ансамбъл "Пирин". Мнозина са искали паметникът на войводата да бъде в центъра на селото, но все пак по социалистическо време надделява мнението на площада да бъде издигнат паметник на разсреляните без съд и присъда дни преди 9 септември 1944 г. младежи от Дерманци, обвинени в подпомагане на партизаните. В крайна сметка паметник на антифашистите и до днес няма, разказа пред ДУМА кметът на Дерманци Николай Зашев. Разпадащата се къща на най-именития му съгражданин е и негова драма. Според кмета обаче общината няма право да се меси, защото имотът е частна собственост. Проблем били и многото наследници на къщата, които, макар и незаинтересовани, не могат да бъдат открити, за да дадат съгласие за поддръжка на имота. Преди години Зашев имал идея къщата на Чернопеев да стане музей и да привлича туристи, но заради многото частни интереси и тя била неосъществима.
В Дерманци се гордеят с най-именития си съгражданин, казва кметът. През 2018 г. селото ще чества тържествено 150 години от рождението на Чернопеев. Идеята на Зашев е да има вечерно факелно шествие, затова честването ще бъде отложено за септември. Дотогава той се надява да успее да събере необходимите около 6000 лв. за празника, колкото е струвало последното честване през 2015 г. за 100-годишнината от гибелта на Чернопеев. Тогава финансово рамо е ударила община Луковит. ВМРО на Красимир Каракачанов също е помогнала за подобаващо отбелязване на събитието, включително и с участието на ансамбъл "Българе". "И сега сме в преговори с ВМРО. Този път честването да бъде най-голямо", обясни Зашев и допълни, че води разговори с депутата от ВМРО-"Обединени патриоти" Юлиан Ангелов. Пред ДУМА военният министър Красимир Каракачанов също даде обещание партията му отново да помогне за честването на Чернопеев в Дерманци. "Чернопеев е революционер от наднационална величина. Няма такава самоотверженост, може би е сравнима единствено с тази на Левски", категоричен е кметът и се зарича обезателно да докара президента Румен Радев на честването на Чернопеев.


Построената от благодарни македонски българи къща в Дерманци за осиротялото семейство на Чернопеев е оставена да се руши
Снимка авторката


Една от четите на Чернопеев в Македония, сражавала се срещу турците. Войводата е долу, на първия ред в средата