Бъдещите планове на една десница

Меглена Кунева обяви вчера в радиоефир, че вече има готовност за преговори с ГЕРБ на принципна основа, на база на платформи и идеи, а не на база личности. Този жест, отправен от малка, но слушаема радиоточка по посока на Борисов, няма да остане незабелязан. Ако се доверяваме на политическата ни практика, това е поредното опипване на почвата. 
Точно на 27 септември, преди по-малко от месец, Меглена Кунева декларативно се кълне, че няма да се съюзи с ГЕРБ под никакъв натиск отвън.
Защото явно й е бил необходим вътрешен тласък, и това е електоралната нагласа. Или по-скоро нейната липса.
Процентите одобрение ерозират на всички обявили се в България за десни. Затова е време за жътва. Време да се започне с политическия "алъш-вериш", както биха го нарекли по-грубите анализатори. Защото може да се пропусне моментът. А зимата наближава и цялата наша разпиляна десница тръпне в очакване да впрегне по своя воля не един социален протест. С надеждата да го нарече нова революция.
Десницата днес е жалко подобие на десницата преди години. Разпиляна и напълно обедняла, както от идеи, така и откъм съмишленици, в момента е в състояние на просто събиране и изваждане на хора. Единственият носител на електоралната любов все още е ГЕРБ, но недостатъчна както за партията на Борисов, така и за останалите уж негови некоалиционни партньори.
Политиката у нас за някои се превърна в груб разказ на всичко прочетено по книгите. Просто сборуване, просто изваждане. Елементарно вричане във вярност, стига процентите да са достатъчни за следващ парламентарен мандат. Веднъж влезли в Народното събрание, те знаят, че безпроблемно може да забравят поредния електорат, който са подлъгали към урните с обещание за светло бъдеще. По балкански меркантилни, изчисляващи всичко чрез "келепира". Защото знаят, че веднъж да вземат властта... става лесно. И "добрият живот" започва. Макар и единствено само за тях.