16 Ноември 2024събота00:14 ч.

Азия не иска вече да слуша САЩ

Това е изводът от провелите се през миналата седмица международни форуми на най-големия континент

/ брой: 225

автор:Георги Христов

visibility 2976

За Европа новината на изминалата седмица може да беше "Брекзит", но за света може би най-значимото събитие бяха поредицата от международни срещи в Азия, събрали на много малък периметър фигури като руския президент Владимир Путин, американския вицепрезидент Майк Пенс, китайския президент Си Дзинпин и множество други лидери от региона.
Напрежението между Китай и САЩ засенчи самите форуми, а особено впечатление направи Майк Пенс, който през цялото време поддържаше войнствената реторика, която свикнахме да чуваме от Белия дом в последно време. В това отношение Пенс се отличаваше не само от другите участници, а и изобщо от духа на сътрудничество и разбирателство, който предполагат тези форуми.
Въпросните срещи бяха две – на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, позната като АСЕАН, и на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Първата се проведе в Сингапур, а непосредствено след нейния край повечето участници отлетяха за Папуа-Нова Гвинея, където трябваше да се състои по-мащабната среща между азиатските и тихоокеанските държави, макар и само по икономически въпроси. 
Именно икономиката обаче е основна ябълка на раздора във взаимоотношенията в региона. След излизането на САЩ от ТПП и търговската война с Китай връзките са обтегнати и несигурни. И именно САЩ отново размътиха водата с изказванията на вицепрезидента Пенс, който не нападна директно Китай, но не остави много съмнения за кого говори. Вторият човек в Белия дом на няколко пъти повтори едни и същи „опорки“, в които, разбира се, не става дума само за икономика. Според Пенс империализмът и агресията нямат място в региона, който САЩ и съюзниците им вече наричан „индотихоокеански“, за да наблегнат на ролята на Индия в него. Той заяви също така, че Южнокитайско море не принадлежи на никой и САЩ ще продължат да плават и летят свободно, където „международното право позволява и националният ни интерес изисква“.

Китай и САЩ - новата Студена война

Завръщането на реториката от Студената война – нещо, за което вече самите американци и китайци открито говорят – накара домакинът на срещата на АСЕАН, сингапурският премиер Ли Хсиенг Лунг, да заяви със съжаление в заключителното си обръщение, че се опасява от възможността да дойде ден, в който страните от региона ще трябва да избират между една от двете суперсили. „Надявам се, че това няма да се случи скоро“, заяви той.
Опасенията на Сингапур всъщност отразяват в голяма степен и опасенията на останалите по-малки държави в региона, които са принудени да балансират между Китай и САЩ. Разгорещените спорове между двата гиганта на световната икономика заплашват да прекъснат вече установените канали на доставки и производство, а разделянето на света зад своеобразна икономическа „желязна завеса“ рязко ще снижи възможностите за страни като Филипините например.
Именно заради тази си позиция страните от Югоизточна Азия не желаят да се присъединят към санкциите на САЩ по отношение на Китай и дори Русия. Именно по тази причина враждебността на Майк Пенс се открояваше на фона на цялостната атмосфера. За страните от АСЕАН обаче е жизненоважно да запазят свобода на икономическите и търговските връзки, затова не е изненада, че „санкции“ там не е особено популярна дума, а един “цивилизационен избор“ между Китай и САЩ би се възприел като катастрофа.
По тези причини натискът на САЩ засега не се увенчава с успех. Да, поради разногласия между страните срещата на АСЕАН завърши де факто без заключителна декларация, а гореспоменатият премиер на Сингапур трябваше да прочете изявление, писано изцяло от неговия екип. Но в същото време никой не се отдръпна от Китай, никой не зае страната на САЩ. Така желаната изолация на Китай очевидно няма да се състои, както не се състоя преди това и изолацията на Русия. Но напрежението остава във въздуха, проблемите стоят.
Китай, от своя страна, не реагира на нападките на Америка. Китайското ръководство е поело курс към международни отношения, базирани на сътрудничество вместо на съперничество и конфронтация, и тази линия бе поддържана и по време на срещите миналата седмица. Си Дзинпин отказа да се срещне с Пенс по време на форума АТИС, като се очаква срещата между двете държави да се осъществи на ниво президенти по време на Г-20 в Аржентина по-късно този месец. Засега обаче няма дори намек за желание за помиряване, и особено от страна на Вашингтон.
Но както каза филипинският президент Дутерте - Китай вече присъства в Южнокитайско море и няма намерение да си тръгва. На базата на тази безспорна констатация той си позволи и съвет към Щатите - да приемат реалността и да спрат да подклаждат напрежение в района. Патовата ситуация, която за момента предизвиква действия само на полето на икономическите санкции, в геополитически план работи в полза на Пекин. Усвояването на морските територии върви по план, връзките с различни държави (вкл. и чрез проекта "Един пояс, един път") биват непрестанно укрепвани въпреки санкциите. С особена сила важи това за руско-китайските отношения. Можем да кажем, че независимо кой ще победи в икономическите войни, САЩ вече загубиха заради това, че буквално принудиха Пекин и Москва да си сътрудничат все по-тясно и във все повече области.

Двама се карат, Москва печели

И докато Китай и Америка водят своя политико-икономически дуел, без много шум руските представители, този път начело лично с президента Путин, успяха да си свършат работата и да затвърдят пробива на Русия към азиатските пазари. На форума делегацията от Москва изложи потресаващи цифри. "Стокооборотът между Русия и страните от АСЕАН се е повишил с 35% през 2017 г. Взаимните инвестиции надхвърлят 25 милиарда долара", съобщи Владимир Путин в изказването си на срещата. Разбира се, става въпрос за не чак толкова големи обеми, но тенденцията е показателна. При това увеличението на търговията с някои от по-икономически развитите държави в АСЕАН като Сингапур и Тайланд е съответно 94% и 50%. А с Китай (който не е член на организацията) стокооборотът скоро ще достигне заветните 100 милиарда долара.
В някакъв смисъл можем да разглеждаме случая на Русия, а сега и на Китай, като предсказание за бъдещото развитие на света. САЩ, и особено новата администрация на Донълд Тръмп, все още смятат, че само с доводите на силата могат да накарат светът да им се подчинява, но все повече това не е така. Както Русия успя да намери нови излази след санкциите, така и Китай не изглежда твърде притеснен от разразилата се война с Вашингтон. Светът е голям и възможности вече дебнат отвсякъде - свидетелство за това е провелата се наскоро в Пекин конференция за сътрудничество с участието на повечето африкански държави. Тамошното ръководство упорито се стреми да се настани на богатия на ресурси континент и по тази точка е далеч преди конкуренцията, тъй като предлага взаимноизгодни проекти и финансиране на икономически по-изостаналите си партньори. Хегемонията на САЩ като едноличен властелин все повече отслабва, а конфронтационният подход на Белия дом само влошава нещата. Опитите да бъдат изолирани Русия, Китай или дори Иран не срещат подкрепа дори от традиционните партньори на Америка в Западна Европа. Реалната заплаха от изолация виси именно над САЩ, а не над Русия или Китай. Само в рамките на една година Пенс за втори път изглежда напълно не на място - първият път беше по време на Зимната олимпиада в Южна Корея. Там отново единствено САЩ разваляха спокойната и дружелюбна атмосфера с враждебното си поведение, но отново напъните им породиха повече смях и закачки на техен гръб, отколкото резултат в тяхна полза.
Тепърва предстои да видим какво ще се случи на срещата на Г-20, където се очакват срещи на Тръмп и с Путин, и с Дзинпин, но вероятността разногласията да бъдат изгладени е малка, особено що се отнася до американско-китайските отношения. Траекторията на развитие на двете държави обаче е много различна и тя не е в полза на Вашингтон. Докато Китай, макар и не безпроблемно, се развива с главоломна скорост, то Америка е въвлечена в битка за оцеляване като световен лидер. Голямата опасност за нея обаче е да мисли, че международното положение е все още такова каквото преди 20 или 30 години. Глобализацията, инициирана именно от Америка, вече работи и за други страни, а връщането назад към протекционизма, (нео)колониализма и всички други успешни преди, но остарели сега рецепти, не може да върне нещата там, където бяха преди време. Достатъчно е да погледнем към бившата империя Великобритания и пълната каша с нейния "Брекзит", за да видим последиците от надценяването на собствената тежест и носталгията по едни отминали времена. През това време светът се върти, търгува, сключва договори и продължава да върви напред.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ