Афганистан след края на войната

20 години след началото ѝ, една от най-продължителните войни в съвременната човешка история формално приключи с изтеглянето на натовските войски от Афганистан. Дори за американските официални лица е трудно да представят авантюрата, започнала още със Збигнев Бжежински през 70-те и ескалирана от Джордж Буш младши след 11 септември 2001 г. като успех. И от гледна точка на военното дело е така - бяха пропилени милиарди, може би дори трилиони долари, дадоха се хиляди и хиляди жертви, а в резултат талибаните днес са по-силни от всякога. Далеч съм от мисълта да защитавам който и да е американски президент, но трябва да отдадем дължимото на Джо Байдън, който направи това, което нито един от предшествениците му не посмя - прекрати една война, която Америка нямаше как да спечели и това беше видно още преди десетина години. И Обама, и Тръмп бяха обявили изтеглянето от Афганистан за своя цел, но нито един от тях не изпълни обещанието си. Байдън направи нещо, което много малко американски президенти са си позволявали да направят - застана срещу интереса на военно-промишления комплекс, реализирал тлъсти печалби от всяка американска интервенция по света. Доказателство за това можем да намерим, ако проследим цената на акциите на “Локхийд Мартин”. Да, същите, които ще доставят и нашите прословути Ф-16. За 20-те години след 2001 г. стойността на акциите на тази компания се е покачила над 10 пъти. Не проценти, пъти! Именно загубата на тези сладки поръчки е и причината в момента да бъдем заливани с пропаганда за правата на жените и други сърцераздирателни истории, чиято основна цел обаче не е да се помогне на тези хора (те безспорно страдат под управлението на талибаните), а да се оправдае евентуално продължение на американската намеса в Афганистан. В момента Байдън е атакуван и от свои, и от чужди и е приятна изненада, че дотук показва голяма решителност да не продължава с дестабилизиращото целия регион американско присъствие там. 

Винаги в такива случаи обаче на преден план изпъква друго обстоятелство - Саудитска Арабия е дом на един от най-бруталните ислямистки режими, където хора биват убивани и осакатявани за щяло и нещяло, но въпреки това не само не виждаме нахлуване на НАТО там, напротив -  дори малка България се замеси в оръжейната търговия с нея, а през 2017 г. премиерът Борисов лично отиде да танцува със саби в саудитския двор с надеждата и на нас да подхвърлят някой кървав петродолар. Ако на някой от западняците (към които се числим вече и ние) му пукаше за “човешки права” и “демокрация”, режимът в Рияд би трябвало да е първият свален... Толкова за западния хуманитаризъм. 

Новите реалности

В същото време трябва да отчитаме, че този ход на настоящата американска администрация е продиктуван и от новите реалности в световната геополитика. Ако в началото на ХХІ в. основна цел на Америка беше войната с терора, днес голямата опасност е възходът на Русия и Китай и интеграцията на евразийското пространство в структури като Шанхайската организация за сътрудничество, които не са подвластни на американското влияние. Централна Азия и конкретно Афганистан са ключови за тези процеси. Вече и в българските медии може да се намери информация за това, за което сме писали в “Глобус” още преди години - изключително бедният Афганистан (с БВП около 20 млрд. долара) е всъщност невероятно богат на природни ресурси, които се оценяват на трилиони долари. Там се намират например едни от най-големите залежи на литий в света. Като основен елемент в производството на батерии литият е новия нефт, доколкото предстоящият преход от изкопаеми горива към електричество е невъзможен без него. И Китай, и САЩ имат желание да контролират тези ресурси. Това предопределя съдбата на Афганистан не само като настоящо, но и като бъдещо бойно поле на съперничещите си интереси на големите сили. 

В началото на февруари пък се състоя изненадваща среща между талибаните и Туркменистан. Както пише специализираният портал eurasianet.org, знаците сочат, че срещата е била организирана със съдействието на американското правителство. На въпросната среща талибаните (6 месеца преди да дойдат на власт!) са поели ангажимент да гарантират сигурността на тръбопровода ТАПИ (името идва от участващите държави - Туркменистан, Афганистан, Пакистан, Индия), който до момента не успява да бъде реализиран поради нестабилната ситуация в Афганистан. От самото начало целта на този тръбопровод е да бъде конкуренция на руските доставки в Азия и ясно виждаме, че талибаните и Вашингтон всъщност имат съвпадащи интереси в това отношение. Какви други договорки между тях ще излязат наяве през следващите години, предстои да разберем. 

Това, което можем да кажем сега, е, че по-скоро става въпрос за стратегически ход, отколкото за паническо бягство. Да, на летището в Кабул е хаос, но смело можем да предположим, че изтеглянето преследва и съвсем други цели. Корумпираното управление на президента Гани (в Кабул се говори, че е избягал от страната със 170 милиона долара в брой) може да бъде лесно компрометирано от желаещите, докато талибаните са далеч по-твърди в това отношение. Вероятно има тайно споразумение между Вашингтон и техните лидери американците да не се месят толкова, а талибаните да действат като буфер срещу интересите на Русия и Китай в региона.  

В същото време в северен Афганистан се надига съпротива срещу талибаните от страна на бившите им съюзници и предшественици - муджахидините. На 18 август, със специална статия във в. "Вашингтон пост" един от техните лидери призова САЩ да им помогнат. Имайки предвид генезиса на муджахидините и ролята на хора като гореспоменатия Бжежински в него, не трябва да изключваме и вероятността САЩ да провокират нова гражданска война в Афганистан, която да парализира страната по подобие на Сирия, Ирак, Либия... Прецеденти има достатъчно. В случая обаче САЩ ще се опитат да играят и с двете страни, така че никоя да не може да поеме пълен контрол - известното още от Римската империя правило на “разделяй и владей”.

Има ли бъдеще Афганистан?

Трудно е да се прогнозира какво ще стане там в дългосрочен план при толкова различни страни, всяка от които дърпа чергата към себе си. Много е вероятно САЩ наистина да насочат поглед другаде - например в Африка и конкретно Сомалия. Байдън вече спомена в една от речите си терористичната организация “Ал Шабаб” като новата заплаха за интересите на САЩ. Не е тайна, че Африка също е арена на геополитически сблъсък между САЩ и Китай, в по-малка степен и Русия.

Колкото до Афганистан - той няма нужда от крокодилски сълзи за човешки права. Бежанци от тази страна имаше и по време на проамериканското правителство. За да спре този поток, Западът трябва да инвестира в развитието на Афганистан - инфраструктура, здравеопазване, образование. След 20 години война и плячкосване това е най-малкото, което богатите държави могат да сторят. За съжаление арогантността и двойните стандарти едва ли ще позволят да се стигне до там. Лесната победа на талибаните и липсата на съпротива показват, че хората нямат чак такъв проблем с тяхното управление - колкото и неприемливо да изглежда то за нас. И преди, и сега мнозинството от тях бягат от бедността и разрухата - мотиви, които за съжаление са твърде добре познати и у най-бедната държава в ЕС, а именно България. И в крайна сметка дали фанатик с чалма или обезумял рейнджър - нито една от двете опции не осигурява нормален живот. 

Нови сблъсъци ни гарантират единствено нови бежански вълни, затова вместо да си измиват ръцете с различни оправдания, САЩ и ЕС трябва радикално да сменят подхода. Китай също търси влияние в различни точки по света. Но да сте чули някъде да е провокирал конфликт? Не, няма и да чуете, защото Пекин залага на сътрудничеството, а не на конфронтация и неоколониални отношения. Да не се чудим после, ако именно той, заедно с Москва, се окаже големият печеливш от разместванията на шахматната дъска, които наблюдаваме в момента.