26% вярват на Путин в световен мащаб

Средно 26% в световен мащаб казват, че имат доверие на руския лидер. Съмненията около външнополитическите действия на Путин обаче не съвпадат с възприемането на Русия като риск за сигурността. Според ново проучване на ДПю РисърчУ в 37 страни, проведено сред 40 951 респонденти в 37 държави извън Русия от 16 февруари до 8 май 2017 г., средно 31% описват силата и влиянието на Русия като сериозна заплаха за тяхната страна Ц идентичен със средния процент, които казват същото за Китай и подобно на средната стойност (35%) на хората, които разглеждат силата и влиянието на Америка като голяма заплаха.
Като цяло имиджът на Русия е по-скоро негативен, отколкото позитивен. Критичните мнения спрямо Русия са особено разпространени в САЩ и Европа, докато възгледите са по-смесени в тихоокеанската част на Азия, Близкия изток, Африка на юг от Сахара и Латинска Америка. Само в три от изследваните страни се наблюдава мнозинство, което има положително мнение за Русия: Виетнам (83%), Гърция (64%) и Филипините (55%).
Едва в няколко нации (Виетнам, Филипините, Танзания и Гърция) половината или повече се отнасят положително към представянето на Путин на международната сцена. В други държави много нямат мнение за него. Около една трета или повече в Индия, Гана, Сенегал, Южна Африка и Аржентина не са на едно мнение с руския президент.
Въпреки че Путин и Русия получават ниски рейтинги в по-голямата част на света, малцина виждат руската сила и влияние като сериозна заплаха за нацията си. Русия се разглежда като далеч по-малко заплашителна от други световни проблеми като "Ислямска държава" (ИД) и изменението на климата във всяка изследвана страна, с изключение на Полша и Йордания. Средно общо 31% твърдят, че руската сила представлява сериозна заплаха за нацията, в сравнение с 62% за ИД, 61% за изменението на климата и 51% за кибератаки от други държави и за състоянието на световната икономика. Всъщност, сред осемте изследвани заплахи, силата и влиянието на Русия са наравно с това на Китай на последно място (средно 31%).
Европа е най-малко уверена в Путин, средно 78% изразяват липса на доверие в руския президент. Осем десети или повече в Полша (89%), Испания (88%), Холандия (87%), Швеция (87%) и Франция (80%) нямат доверие в Путин.
Около половината или повече от изследваните страни в Латинска Америка също изразяват съмнения относно действията на Путин във външната политика. Същото важи и за Близкия изток, с изключение на Тунис, където възгледите са по-равномерно разпределени (32% уверени, а 39% не са уверени).
Мненията за Путин варират в Африка, като значителни проценти не предлагат мнение. Само в Танзания изразяват увереност в международните политики на руския лидер, приблизително половината (51%).
Путин също има доверие на половината или повече виетнамци (79%), филипинци (54%) и гърци (50%).
Въпреки че доверието в управлението на външната политика на Путин като цяло е ниско, в много страни той се ползва с повече доверие от американския президент Доналд Тръмп. Доверието в Путин най-много изпреварва това в Тръмп в Гърция и Ливан (+31 процентни пункта) и Виетнам (+21 пункта). От друга страна, доверието в Путин значително изостава от доверието в Тръмп в Израел (-28 пункта), Нигерия и Полша (по -19% пункта) и Кения (-18 пункта).

По отношение на двустранните възгледи американците са по-малко уверени в Путин, отколкото руснаците са в Тръмп: Само 23% от американската общественост има доверие в Путин на световната сцена, докато 53% от руснаците имат доверие в Тръмп. (Русия беше изследвана през същия период като останалите 37 страни, въпреки че резултатите от нея не са включени другаде в този доклад).
Политическата идеология също е свързана с нагласите към Путин. В 11 от 21-те страни, в които анкетираните бяха запитани за идеологията, онези, които се поставят от дясната страна на политическия спектър, са по-уверени в Путин. Това важи особено в Италия, където 39% от десните гледат благосклонно на Путин в сравнение с 24% вляво, в Гърция (62% срещу 47%)и в Австралия (33% срещу 19%).
Във Венецуела тенденцията е категорично противоположна, а тези вляво на политическия спектър е с 28 пункта по-вероятно да подкрепят Путин на международната сцена. Има разлика от 11 точки в същата посока в Израел.
В САЩ има разделение по партийна линия в гледните точки към Путин. Днес само 13% от демократите изразяват увереност в Путин, в сравнение с около една трета (34%) от републиканците. През 2015 г. почти нямаше партийно разделение: 20% от самоопределилите се като демократи бяха уверени в руския лидер, в сравнение със 17% от републиканците.

Русия не се смята за особено застрашаваща в повечето страни

В сравнение с други глобални заплахи като ИД или изменението на климата, повечето хора по света изразяват относително слаби притеснения относно силата и влиянието на Русия. От анкетираните 37 държави само в Полша и Йордания Русия се нарежда сред първите три заплахи за националната сигурност.
В САЩ 47% гледат на руската сила с голяма загриженост, въпреки че много повече американци гледат на ИД, кибератаките и климатичните промени с безпокойство. В Канада само 30% разглеждат мощта на Русия като основна заплаха, поставяйки я сред най-слабите притеснения на канадците от осемте, включени в изследването.
Извън Полша повечето европейски граждани изразяват съществено, но не и твърде голямо притеснение от източната си съседка. Гърците (24% като основна заплаха) и унгарците (28%) са най-малко обезпокоени от силата и влиянието на Русия.
В Близкия изток само в Турция повече от половината (54%) виждат Русия като заплаха за тяхната страна. В другите части на региона безпокойството не е толкова голямо, като израелците (27%) се притесняват най-малко. В Африка на юг от Сахара и в Латинска Америка една трета, или по-малко виждат Русия като много заплашителна. Изключение е Кения, където приблизително четири десети (39%) изразяват голяма загриженост за силата и влиянието на Русия.
В някои случаи притесненията за Русия се различават в зависимост от степента на образование. В САЩ например хората с по-високо образование са малко по-склонни да гледат на Русия като на основна заплаха, отколкото хората с по-ниско образование (51% срещу 44%). Във Филипините има по-големи различия спрямо образованието в същата посока (тези с по-високо образование са с 12 процентни пункта по-вероятно да гледат на Русия като заплаха).
Особено в Съединените щати политическите пристрастия играят голяма роля във вижданията за Русия. Приблизително шест на всеки десет демократи (61%) разглеждат Русия като основен риск за националната сигурност, докато само 36% от републиканците се чувстват по този начин.

В много страни не се гледа добре на Русия

Отношението към Русия е по-неблагоприятно, отколкото благоприятно в 19 от 37-те страни извън Русия, които бяха анкетирани. Средно само 34% разглеждат Русия в положителна светлина, докато 40% разглеждат страната негативно. Това отразява леко подобрение на глобалния имидж на Русия: През 2015 г. средно 51% в световен мащаб разглеждаха Русия негативно.
Регионално, репутацията на Русия е най-неблагоприятна в Европа и Северна Америка. Цели 63% от американците и 59% от канадците имат негативни възгледи към Русия. В Европа средно 61% се чувстват така, като антируските настроения са особено силни в Холандия (82%) и Швеция (78%).
Възгледите за Русия са смесени в Латинска Америка и Африка на юг от Сахара, като много хора нямат или не дават мнение. В региона благоприятното отношение към Русия е най-често в Нигерия (45% благоприятно), в Танзания (45%) и в Перу (41%), докато негативни мнения най-често се съобщават в в Южна Африка (40% неблагоприятни) и Бразилия (36%).
В изследваните страни имиджът на Русия е най-силен във Виетнам, Гърция и Филипините. И в трите държави повече от половината от гражданите имат благоприятна представа за Русия. В Гърция рейтингът на положителното отношение към Русия остава стабилен, като надвишава 60%, откакто изследователският център на ДПюУ започна да го измерва през 2012 г . В момента е 64%.
Американските и руските възгледи един за друг са станали по-малко негативни, след като рязко се влошиха в резултат на анексирането на Крим от Русия и налагането на западни санкции на руската държава. Днес приблизително четири от всеки десет руснаци (41%) гледат благосклонно на Съединените щати, в сравнение с едва 15% през 2015 г. Възгледите спрямо Русия в САЩ не са се променили чак толкова в положителна посока: 22% от американците се чувстват благосклонно към Русия през 2015 г., в сравнение с 29% днес.
В много нации по-възрастните хора са значително по-малко склонни да гледат на Русия благоприятно в сравнение с по-младите си сънародници - и в никоя нация младите хора не са значително по-критични към Русия от по-възрастното поколение. В 12 държави тези на 50 и повече години притежават много по-негативни възгледи за Русия, отколкото тези от 18 до 29. Разликата между поколенията е най-забележима в Япония и Бразилия (и в двете страни се наблюдава поколенческа разлика от 37 пункта в благосклонността към Русия), Австралия (24 пункта) и Южна Корея (22 пункта). В 11 други държави, навсякъде от 40% до почти 60% от тези 50 и повече не предлагат становище за Русия.
Мъжете също са склонни да предпочитат Русия повече от жените: в седем нации делът на мъжете, които имат топли чувства към Русия, е от 7 до 17 пункта по-висок от дела на жените, които се чувстват по същия начин. Тази разлика между половете е най-изразена във Франция (17 пункта) и Германия (14 пункта).
Връзката между нивото на образование и възгледите към Русия варира според региона. Във Франция, САЩ и Швеция хората с по-ниско образование са значително по-склонни да гледат благосклонно на Русия. Въпреки това, в Тунис и Турция хората с по-високо образование са по-склонни да гледат благосклонно на Русия.