15 Ноември 2024петък22:10 ч.

2039

В чест на славната 30-годишнина от пришествието на Б.Б.

/ брой: 14

автор:Велислава Дърева

visibility 7503

КОР

(Вариации по "1984" от Джордж Оруел)

Част първа: Иван

Априлският ден бе ясен и студен. Въпреки лютия вятър, на детската площадка пред жилищен дом "Победа ГЕРБ" неколцина хлапета яздеха едно бронзово прасе и едно бронзово куче под неестествено строгия поглед на едно бронзово момче с 3/4 чорапи и къси панталони с презрамки (едната паднала). И трите фигури бяха изваяни в естествен ръст. Щом забелязаха Иван, децата нададоха кръвожадни крясъци "Предател! Мислопрестъпник! Смърт!", а после запяха пронизително последния хит - "С голо дупе таралеж - Беж! Беж! Беж!"...
С глава, сгушена между раменете, Иван се шмугна през изпотрошените стъклени врати на "Победа ГЕРБ". В коридора вонеше на кисело зеле, контрабандни цигари и долнопробна ракия. На сивата стена грееше цветен плакат, прекалено голям за каквото и да е помещение. Изобразяваше само едно огромно лице: лице на около 50-годишен мъж с първични черти, тежка долна челюст, леко набола брада и решителен поглед - презрителен и прелъстяващ, съблазнителен и жесток, отегчен и властен.   
И в най-добрите времена асансьорът работеше рядко, а сега имаше режим на икономии - готвеха се за Седмицата на омразата. Всъщност, режимът беше въведен преди 30 години заради кризата, предизвикана от "Престъпната банда на Тройната коалиция и нейните агенти и шпиони".
Иван Петров, журналист, 39-годишен, с навехнат глезен бавно се заизкачва към седмия етаж, като на няколко пъти спираше да си почине. На всяка площадка в него се взираше огромното лице. Портретът беше нарисуван така, че очите да те следват, накъдето и да се обърнеш.
Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВА,
гласеше надписът отдолу.
В апартамента звучен глас изреждаше километрите построени магистрали. Гласът идваше от огромен монитор на стената. Такива монитори имаше навсякъде - в стаята, в кухненския бокс, в банята. Нямаше никакъв начин телекраните (така се наричаха) да бъдат изключени. Единственото, което Иван можеше (имаше право) да направи, беше да намали звука, но не и да го изключи. Телекраните работеха денонощно, въпреки режима на тока. Иван не разбираше как става това, но ставаше.
Иван отиде до прозореца, с гръб към телекрана.
Долу на улицата вятърът въртеше вихрушки прахоляк, найлонови торбички и смачкани хартии. И въпреки че слънцето блестеше, а небето беше яркосиньо, всичко изглеждаше безцветно с изключение на разлепените навсякъде плакати. Лицето с тежката долна челюст се мъдреше на всеки ъгъл. Също и на фасадата отсреща.
Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВА
Тъмните очи пронизваха Иван.
Друг плакат, отлепен в единия край, се вееше на вятъра и ту откриваше, ту закриваше една-единствена дума: ГЕРБ. В далечината между покривите се мярна вертолет, покръжи за миг като муха и с рязък завой се стрелна нанякъде. Беше полицейски патрул, който надничаше в прозорците на хората. Патрулите не бяха страшни. Страшна беше Полицията на мисълта.
Зад гърба на Иван телекранът продължаваше да цвърчи възторжено за 35-ия лот на Северната магистрала, за 123-ия суперуспешен ремонт на "Южната дъга", а после потече дълъг списък с имена на свежо изобличени агенти на стародавната ДС и на "Престъпната банда". Повече от 30 години разобличаваха агентите, предателите и враговете, обаче тия нямаха свършване, извираха като хлебарки из канализация и застрашаваха неустрашимата власт на ГЕРБ.
Иван знаеше, че след миг ще изгрее муцуната от плаката. На всеки 15 минути Великият вожд Б.Б. отправяше обръщения към нацията - за да каже след малко обратното на онова, което е казал преди малко. С абсолютното убеждение в своята съвършена правота и с една умонепостижима, простосърдечна искреност.
Б.Б. беше виртуоз на двумислието.
А мутантите го аплодираха. Всеки път. С възхищение. И без замисляне.
В този свят, където за части от секундата, по волята и капризите на Б.Б., провалите се превръщаха в победи, героите - в предатели, любимците - в престъпници (и обратно), само Б.Б. оставаше неизменен. И непроменен. Вече 30 години изглеждаше като току-що излязъл от собствения си плакат. И никой не си задаваше въпроса като как след 30 години Б.Б. продължава да бъде на 50, като би трябвало да е на 80. Никой и не дръзваше да зададе такъв въпрос, защото това беше мислопрестъпление от най-висша степен, а мислопрестъплението се наказваше със смърт.
Иван знаеше прекрасно какво точно ще чуе. Слушаше го вече 30 години. "Да ни е честита величествената "Южна дъга"! Каква красавица! Ха-ха-ха! Ако не беше "Тройна коалиция", тази престъпна банда, щях да построя "Южната дъга" още преди шест месеца! Нека завиждат! Нека бушуват! Ха-ха-ха!" - излая тържествуващо Б.Б.
Б.Б. ритуално преряза лентата, отчупи залък от питката и нахрани в розовите устенца щастлива девойка в народна носия. Обикновено девойките припадаха от възторг и умиление право в ръцете на Б.Б. Те това и жадуваха.
След обръщението на Великия вожд Б.Б. към нацията идваше ред на Любимия ръководител Цв.Цв., който изстрелваше интелект на откоси. Докато рецитираше с патос поредните прихванати вражески разговори между недоубити интелектуалци, пъпешовидната му глава се изпотяваше от тежък мисловен труд, а мишите му оченца, събрани на носа, съвсем се сливаха в един свиреп, циклопски поглед. Цв.Цв. притежаваше потресаващо несмислен изказ, но пък неговите нечленоразделни словоизлияния и закани минаваха на фона на безкрайни зрелищни арести на агенти, предатели, врагове и вредители всякакви, които Цв.Цв. ловеше героично и непрекъснато.
Акциите под личното ръководство на Цв.Цв. носеха звучни, презрителни имена:  "Задниците", "Презервативите", "Кречеталата", "Амебите", "Докторята", "Даскалята", "Журналята", "Професорята", "Драскачите", "Старчоците", "Поетчетата", "Писателчетата" "Ентелегентите" и прочее.
Иван потръпна от погнуса и омерзение, но в следващия миг затаи всяка своя мисъл, защото рискуваше да бъде заловен на мислопрестъплението от Полицията на мисълта.     
Телекранът едновременно приемаше и предаваше. Ти го гледаш - той те вижда. Ти го слушаш - той те чува. Пребиваването в банята беше особено унизително. Никой не знаеше дали в момента го наблюдават или не. Не беше изключено да следят всички през цялото време. Хората живееха в непрекъснат стрес и страх, че всеки техен звук се улавя и всяко тяхно движение се следи, освен когато е тъмно, но и това не беше никак сигурно.
Иван продължи да стои с гръб към телекрана за по-безопасно. Сред унилия пейзаж се открояваха скъпи хотели, игрални домове и казина, култовите за ГЕРБ гигантски спортни зали и стадиони. Мутантите най обичаха да се мотаят из лъскавите МОЛ-ове, да зяпат витрините и да изгледат новия широкоформатен високохудожествен игрален филм за поредната акция на Полицията на мисълта. Ако имаха късмет, можеха да пипнат своите любими актьори, които изпълняваха ролите на Б.Б. и Цв.Цв. След участие в един, максимум два филма тези актьори се превръщаха във всенародни любимци - жестока, тъжна слава, увенчавана неизменно с арест за мислопрестъпление. 
В полите на Витоша бяха непристъпните, строго охранявани палати, обитавани от елита - отровна смес от партийни вождове, овластени мутроиди, техния обслужващ персонал и техните любими поп-фолк-икони и чалга-примадони.
Една сграда се отличаваше рязко - Министерството на истината. Той работеше там. В огромната пирамида от блестящ бял бетон, която тераса след тераса се издигаше на триста метра височина. Върху бялата фасада бяха изписани лозунгите на ГЕРБ:
ЛЪЖАТА Е ИСТИНА
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА
Още три подобни сгради бяха набучени сред София. Те приютяваха четирите министерства, които концентрираха цялата власт. Министерството на истината отговаряше за лъжата, а официално - за информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на спорта отговаряше за културата (физическа и изобщо) плюс науката. Министерството на любовта отговаряше за страха, омразата и насилието, а официално - за реда, законността и здравето на гражданите. Министерството на изобилието отговаряше за мизерията, сиреч - за икономиката.
Най-страшно беше Министерството на любовта. То изобщо нямаше прозорци. Беше непристъпно зад лабиринт от бодлива тел, стоманени врати, скрити картечни гнезда и горили в черни униформи, въоръжени с електрошокови палки. Там се разпореждаше Цв.Цв. - Любимият ръководител и дясна ръка на Б.Б.  
Ето това, каза си с отвращение - това е София, главният град на България. В своите детски спомени Иван виждаше импозантния Университет, величествения Храм, изящните сгради на Академията, Библиотеката, Театъра и Парламента.
Сега Академията беше превърната в луксозен "Дом на удоволствията" за висшата каста, а Театъра - в елитен чалга-клуб. И никой не страдаше от този факт. Споменът беше изличен напълно.
Сред руините на Парламента растяха бурени и фучаха подивели котки. Парламентът отдавна не съществуваше, защото така беше пожелал народът според всенародното допитване. Най-напред депутатите бяха окастрени до 120, после - до 60, после - до 40, но народът продължаваше да изпитва дълбока неудовлетвореност и накрая Б.Б., който винаги се вслушва в гласа народен, разтури и попиля Парламента окончателно и завинаги, а народът се отблагодари на Б.Б. с многохилядни митинги, концерти и петиции.
Пред запуснатата сграда на Университета седяха две масивни фигури - и от километър Иван виждаше колко грубо бяха отрязани и подменени главите на статуите и сега на единия постамент пишеше "Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВА", а на другия "ЦВ.ЦВ. ТЕ ОБИЧА".
По същия вандалски начин бяха обезглавени двамата монаси пред самосрутената Библиотека, а върху свитъка, който носеха Б.Б. и Цв.Цв. (вече), бяха издялкани някои от главните постулати на ГЕРБ -
ЧЕТЕНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
МИСЛЕНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
ЗНАНИЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ  
Тази подмяна, наричана ту реконструкция, ту актуализация, беше сполетяла всички паметници. Светците и първоучителите, будителите и апостолите, войводите и духовниците, революционерите и поетите бяха гилотинирани. Техните имена и без друго бяха отдавна изчегъртани от историята и забравени. И върху техните рамене се кипреше в цялото си величие една бикоглава мутра. 
Отделно по държавата бяха разставени безчет паметници на Б.Б. - Б.Б. като дете с 3/4 чорапи и къси панталони с презрамки (едната паднала); Б.Б. - ученик; Б.Б. храни прасето Боко; Б.Б. кара колело с (без) рамка; Б.Б. с кучето Борко; детето Б.Б. с прасето и кучето (на всяка детска площадка, за да се учат децата на труд и на любов към животните); Б.Б. - пожарникар (с шланг и шлем, тъмночервен гранит); Б.Б. - водач на нелегалната подземна съпротива на героичните мутри срещу "Тройната коалиция" (черен мрамор); Б.Б. приседнал с гипсиран глезен (пред дома-музей в Банкя); Б.Б. - генералисимус (пълна униформа, бронз); Б.Б.- юнакът, що срази триглавата ламя и спаси златната ябълка (алегория за победата над "Тройната коалиция"); Б.Б. и Цв.Цв. в битка с октопода (примитивно подобие на Лаокоон); Б.Б. - самодържец и абсолютен владетел (бял мрамор)...
Така Б.Б., бронзов, гранитен и мраморен, в спортен екип или униформа, с къси панталони или с развято черно кожено манто, стърчеше, седеше и тичаше, играеше футбол, тенис и карате, караше колело с (без) рамка, разхождаше куче и хранеше прасе, крачеше решително и сочеше сияйните бъднини пред училища и детски градини, по кръстовища, площади и мегдани; извисяваше се връз баири и хълмове; надвисваше от фасади и пилони. Паметниците тънеха в цветя и знамена. Защото всеки ден от календара беше исторически в биографията на Б.Б., което значи - на държавата; а денят на всеки гражданин започваше и завършваше с благодарност към Б.Б. - "Благодарим ти, Б.Б., за нашия нов, щастлив живот!"... 
Тържествените двери на Храма бяха зазидани, камбаните - изтръгнати, а от камбанарията се спускаше огромен плакат, висок 20 м и широк 10 м с все същото едро, жестоко лице, и гигантски надпис:
"ДА НЯМАШ ДРУГ БОГ ОСВЕН МЕНЕ!"
(следва)
Назаем от argumenti-bg.com

Песнопойка
Химни в чест на Б.Б.
"Бат'Бойко, дай газ,
изгрял е твоят
звезден час!
Гледай сеир само,
шушона, мамо,
шъ им го спукат ГЕРБ ..."

"Знам ще чукне там и тук генералския юмрук,
 с тез широки рамена май ще чупи и ребра?!
Доста интересен пич, не прощава ама хич,
 сила, страст и власт накуп - конкуренц`я няма друг..."

"Ще наложи той железен ред,
 вече всичко ще е, мамо,
по масло и мед,
няма да е то живот, а направо кеф...."

"Като цар и бог се дръж, ей т'ва е мъж!
Да си мил, не ти е в кръвта, а как сочно благославяш.
Бива си те, носиш на любов, другото ти се прощава..."


 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ