(Дез)интеграция
/ брой: 16
Берлин и Париж възлагат големи надежди на подписания във вторник договор между тях. Очевидно споразумението е добро за тях - иначе нямаше да се стигне до него. Дали обаче можем да кажем същото за останалата част на Европа?
Ако гледаме от нашата камбанария, може би най-голямата заплаха е реализацията на плановете за "Европа на две скорости", които неведнъж бяха лансирани от по-богатите страни в Северна и Западна Европа. Точно на това прилича новият сговор между двата "локомотива" на ЕС. Формално тясната интеграция между Берлин и Париж е представяна като отпор на популистката вълна, обзела южната и източната част на континента. Сближавайки се, двете страни смятат да формират обща политика по европейските въпроси и така да преодолеят съпротивата. Но предвид непреодолимите идеологически различия между двата лагера, не е ли далеч по-реалистично те да се обособят и като две отделни Европи?
Така вместо да изпишат вежди, Макрон и Меркел може да извадят очи. А има и втори притеснителен фактор в това отношение - сътрудничеството в сферата на производството на военна техника. Меркел обяви преди дни, че Германия може да разхлаби правилата си, според които в момента е наложено оръжейно ембарго на Саудитска Арабия. Защо? Ами защото французите нямали такива скрупули, пък произведеното трябва някъде да се продава.
Добре, обаче Саудитска Арабия е пряко замесена в почти всички мръсни игри в Близкия изток. Бежанците почти не костваха поста на Меркел миналата година. А какво ще правим, ако нова вълна, търсещи убежище, се отправи към Европа? И няма ли това да доведе до окончателна дезинтеграция вътре в ЕС?
Хубаво е, че Берлин и Париж си поставят за цел да спасят Европа. Обаче дали тя може (и иска!) да бъде спасена с още от същото? Въпроси, на които засега не сме получили отговор.