СЕЗОНЪТ НА НАГРАДИТЕ

- Най-добрите спектакли са "На ръба", "Гео", "Чайка", "Квартет", "Лив Щайн"
- Най-добрите режисьори са Александър Морфов, Иван Добчев, Явор Гърдев, Крис Шарков


Към края на театралния сезон настъпва началото на сезона на наградите. Под една или друга форма, или по-скоро с една или друга награда, се прави нещо като рекапитулация на най-доброто на съвременната ни сцена. Всяка награда е изваждане пред скоба, отличаване на определено постижение, може би дори маркиране на тенденция в изкуство, а също и белег на най-забелязаните спектакли, режисьори, актьори. И хубаво е, че тази традиция, събуждаща едновременно очаквания и надежди, тайни съперничества и нови творчески конфигурации, се запазва и във време, когато критериите и стойностите стават все по-размити. Независимо дали отличията донасят слава или осигуряват бъдещо реализиране на творческите мечти, да си сред отличниците, макар и само за един сезон, е своеобразна "марка за качество". Ако се съди по наградите, раздадени малко преди края на театралния сезон, най-добрите спектакли, които непременно трябва да се гледат, са:
- авторският спектакъл на Александър Морфов "На ръба" в Народния театър, отличен с "Аскеер" за най-добро представление;
- постановката на Иван Добчев "Гео" по романа на Христо Карастоянов "Една и съща нощ" в Народния театър с "Аскеер" за режисура;
- двата спектакъла на Явор Гърдев - "Чайка" и "Квартет", осъществени в НДК и отличени с "Икар" за режисура;
- постановката на Крис Шарков "Лив Щайн" в Малък градски театър "Зад канала", която получи "Икар" за най-добър спектакъл.
Несъмнено бунтовно-апокалиптичният дух и внушение на авторския спектакъл на Александър Морфов "На ръба" бележат най-стойностното и смислено театрално постижение на сезона. Защото това представление наистина върви "по ръба" на театъра и е изградено на принципа на джаз-импровизацията, на науката за строежа на акордите, без да се опира и да разчита на рационалността на текста, без да се стреми да разказва прости и ясни истории. Но затова пък мощно и категорично внушава, омайва, предизвиква емоции, спомени, тъги, смехове, горест и някаква опиянена от отчаяние радост сред всички тези хора, живеещи в гигантската панелка, наречена България, в която никой никого нито чува, нито разбира. А накрая лудешки веселата и тъжна приказка за бунта на хората "на ръба" завършва с глас, който се губи в безкрая: "Имало едно време, много отдавна, един народ, те се наричали българи... Спокойно, вече ги няма."
Спектакълът на Иван Добчев "Гео" по парадоксален начин подема този рефрен, но със страст и убеденост насочва своя бунт към изследването на основите и причините за отрицанието и унищожението на смислените, мислещите и можещите хора. "Убиха го невежите...", казва един от героите в представлението, "днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване", изрича Леонид Йовчев в ролята на Гео. А режисьорът добавя: "Там, в не така далечната 1925 година, е заровена в общ гроб, засипан с боклуци и трупове на убити кучета, мечтата за една друга, свободна България." Именно тревожният размисъл за тази друга, свободна България очертава трескаво-бунтовната атмосфера и визия на представлението на Иван Добчев и специфичната му въздействена сила. Защото "Гео" е представление-вик в тъмнината на невежеството и жестокостта.
А жестокостта на съдбата на твореца е и темата на студено-отстранената постановка на Крис Шарков на също така студено-отстранената пиеса на Нино Харатишвили "Лив Щайн". Но именно режисьорското виждане и решение на тази проблематика прави от "Лив Щайн" странно и някак притегателно с играта на видимост и същност, на жестокост и любов, на спомен и реалност представление.
Категорична, ярка по своята авторска заявеност е работата на Явор Гърдев както в Чеховата "Чайка", така и в "Квартет". И в двата спектакъла най-интересни са визуалните решения, боравенето с големи и някак анти-театрални пространства, в които визията като огромна ламя поглъща и актьори, и акценти, и смисъл. Но зрелището е наистина впечатляващо.

Сцена от спектакъла на Александър Морфов "На ръба"
 

Сцена от "Гео", постановка на Иван Добчев
 

Сцена от постановката на Явор Гърдев "Чайка"
 

Сцена от постановката на Крис Шарков "Лив Щайн"