С фолклор в сърцето и четка в ръка

Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

Самотна рушаща се къща на хълма, заключени дървени порти, през които дълго никой не е минавал, обгърнати от избуяла зеленина, навяват спомен за други времена, когато зад тях е кипял живот с многолюдна челяд и детска глъчка... "Бащино огнище", "Образцов дом", "В очакване" - тези три картини в изложбата "На шир и длъж", която Яна Любенова преди време бе подредила в пловдивската галерия "Възраждане", грабнаха очите и сърцето ми. Казах си, че сигурно ги е рисувал човек с чувствителна душа и обич към българското. И се запитах дали в наситеното живозелено на обраслите треви и храсти не се провижда надеждата, че някога тези къщи може да имат по-добро бъдеще.

По-добро бъдеще - едва ли, но за мен е важно да се помни миналото, да не забравяме корена си. По този начин можем да знаем и повече за себе си. Хората си отиват, но споменът за тях ги пази живи, казва Яна. В нейните картини виждаме села, горски и полски пътеки, пейзажи от планината и полето - места, които е открила в различни краища на България. Те привличат с естествената си тиха хубост, с безкрайно ширине, дълбоки небеса, златни поля, няколко ката планински хребети, докъдето погледът стига... На такова място - да си построиш къща и да се радваш на живота! В стремежа към търсене на работа и препитание, на по-добри възможности за образование на децата си обаче хората напускат родните места и селата все повече опустяват. Но какво биха правили, ако останат да живеят на село?

Работа има навсякъде, особено сега, когато почти всички работят от вкъщи. Ако има лекари и училища в селата и младите се върнат в тях, ще оценят свободата, убедена е Яна. Сутрин да погледнеш двора си, а не блока отсреща. Да вдъхнеш уханието на природа, а не изпарения от коли. Децата спокойно да играят навън, а не да са зомбирани в телефони и таблети. Ще може да почувстват какво е истински живот, казва младата художничка.

Яна Любенова е родена на 18 октомври 1989 г. в Търговище - "голям и хубав град, обграден с природа, която освежава градския пейзаж". През 2012 г. завършва Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", специалност "Пространствен дизайн". От 13 години живее във Варна и в морето намира спокойствие - "като го гледаш и слушаш, всичките ти проблеми и тревоги отиват някъде далеч". 

Живяла е известно време в Англия и като много от своите връстници се е занимавала със селско стопанство. За жалост, има огромна разлика във възможностите - ако ти се работи, държавата ти помага и те мотивира да се развиваш; помага и на младите хора да отглеждат спокойно децата си, установила е Яна. А тук стотинките все не стигат и младите не се решават да имат деца, защото не могат да ги гледат без сигурен покрив над главата и нормален доход.

Яна е работила шест години като галеристка във варненската галерия "Ларго", а и като авторка общува с различни арт салони. Ограниченията заради пандемията до известна степен лишиха хората на изкуството от срещите им с публиката, осъществявани предимно в галериите, които в екстремните условия се опитват да оцеляват чрез онлайн продажби. Но липсата на личния контакт и разговори за различните аспекти на изкуството се отразяват отрицателно на самите художници, казва Яна.

Наред с рисуването тя има и друга страст - българските народни танци, с които участва в надигравания и събори в цялата страна. Доброволец е в събития на фондация "Българин", чиято цел е запазването и популяризирането на българския фолклор, бит и култура. Инициира и води група от събития "Нарисувай си носия" в Арт пространство "Българин". Проектът се родил от желанието й по забавен начин да запознае другите с красотата на българското традиционно облекло и особеностите му в различните етнографски области. В събитията участвали хора с различни професии и интереси, но с желание да научат повече за бита ни. 

Любовта към народната музика Яна е наследила от бабите си от двата рода, които пеели и танцували. Но за да се занимаваш с народни танци, трябва да ти идва отвътре - всеки път, щом чуеш народна музика, сърцето ти да заиграе, разказва тя. Последните две години, когато клубът бил затварян за месеци или посещенията - ограничавани, били изключително трудни. С много желание, упорство и любов той съществува, но все още всички в бранша са в критично финансово положение. А в обявените програми за подкрепа на проекти на свободни артисти имало доста условия. И "малък човек" като мен няма как да бъде финансиран от държавата в професионален план, смята тя.

Някои млади хора се оплакват, че в България няма достатъчно възможности, за да разгърнат своя талант и потенциал. Но Яна е доказателство, че човек може успешно да се осъществява и у нас. Много хубаво звучи, но, за жалост, не съм пример за "успешен" творец, поправя ме тя. Трудно се свързват двата края, не е лесно да си млад човек в България и да пробиеш в областта, в която работиш, ако нямаш "гръб". Но според нея най-важното е да обичаш това, което правиш, и да не спираш да вярваш, че си избрал правилния път.

За да бъде всекидневието ни по-спокойно и сигурно, преди всичко трябва да се обърне внимание на обикновения човек; да се стимулира образованието и производството - тогава ще има работа и пари за всички, а младите хора няма да търсят "по-добър" живот навън, смята младата художничка. И допълва: В момента има доста трусове в България, изкуството (във всички разновидности) е оставено на заден план и всеки артист трябва да води своята борба за оцеляване. А страната ни е прекрасна, с възможност и потенциал за развитие в много области.