Позорно

Страшно е да береш чужд срам, иде ти да потънеш в земята, но когато в унизителното положение са те поставили депутатите, хората, които са изпратени с народните гласове със заръката да служат на истината и справедливостта, обидата е стократно по-голяма, тъй като тя хвърля позорно петно върху целия народ. Не е ли повече от срамно, дори престъпно, че България не е сред 25 държави, които досега официално са признали и осъдили арменския геноцид. Страната, чийто народ прие "изгнаниците клети" като свои братя, даде им хляб и подслон, и геният на Яворов възпя баладично подвига на "винаги храбър народ мъченик", над който "тиранин беснеещ, кръвник безпощаден, върху им издигна за всякога меч..."! Тези разтърсващи стихове ще прозвучат отново на 24 април, когато българските арменци ще се съберат на бдение със свещи и факли пред Арменския дом и ще се помолят за душите на милион и половина избити след 1915 г. от младотурското правителство. Иска ни се в този ден вече да я няма горчивината, че България не е осъдила "извършения през годините на Първата световна война в Османската империя геноцид над арменците". Иска ни се да се освободим от срама, да заличим позора!
Затуй в навечерието на 100-годишнината от арменския геноцид сто известни дейци на културата, изкуството и науката се обърнаха към президента Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Цецка Цачева и министър-председателя Бойко Борисов с призив за официална подкрепа: "Ако искаме да станем реално част от цивилизована Европа, сме длъжни да изразим своята морална подкрепа към една справедлива кауза, да покажем, че сме съпричастни към трагедията на арменския народ!" Сред тия сто души са най-известните лица на България, много от които - доказани интелектуалци. Имам честта и аз да сложа подписа си, и не съм "присъединилият се Шепилов", защото не от вчера перото ми е наострено на тази тема. Преди то се гневеше на писанията във вестника на ДПС - "Права и свободи", който се опитваше да реабилитира варварщината на азиатския поробител, но обявяваше "арменския геноцид за измислица, превърната в доста неприятна шумотевица, дразнеща вече години наред слуха им." Какво по-чудовищно от това е да обявиш за измислица и за врели-некипели изтреблението на милион и половина човеци. И то планирано престъпление, станало по секретен план за депортиране: "Унищожаването на арменците да започне повсеместно по едно и също време, за да им не се даде възможност за самоотбрана.". "Докато е жив дори и един арменец, полумесецът няма да се сдобие с победа" - такъв бил девизът на триумвирата от паши палачи Талаат, Енвер и Джамал, устроили ада за арменския народ. Не ми дава мира и друго - защо предложенията да се осъди от Народното събрание геноцидът над арменците в парламента удрят на камък. "Парламентът не е БАН, за да оценява спорни исторически факти", реагираха през 2006 г. от партията, която прикрива нечистоплътността си зад ценности като "права и свободи". От движението като че ли не знаят, че Европарламентът не само осъди арменския геноцид, но се обърна към днешното правителство на Турция да признае извършеното престъпление срещу човечеството през 1915-1916 г. А час по час се бият в гърдите, че са най-европейската партия у нас. Да ги видим сега! Ако изреченото от Лютви Местан само подсказва това, което всички знаем: топлата връзка на движението с Анкара, позицията на БСП, изразена тогава от Атанас Мерджанов: "би било крайно неприемлив и опасен акт", направо ме попари с вряла вода. Мина ми през ума да изпратя на червените депутати статиите на Димитър Благоев  "Ужасните кланета на арменци". На "Позитано" 20 май не четат класиците. Но сега ще трябва да го направят, след като умът на нацията ги призовава да изчистят позора от своето лице. Напомням, че за първи и последен път през 1995 г. в нашия парламент депутатите станаха на крака, за да почетат паметта на избитите арменци.
Този животопис се превърна в лично обяснение и ще продължа в този дух. В детството си в Момчилград от прозореца виждах костницата-мавзолей, на която са изписани 14 имена на опълченци доброволци в Балканската война - до Иван, Куно, Начо, Илия, Атанас стоят имената на Агоп, Арменак, Бохос, Глаус, Михрам, Олхнес, Гарнир... Там е изтекла тяхната кръв, там лежат костите им. Тръгнали са да умрат - за нас, за мен! И още нещо не мога да забравя - генералната репетиция за варварството над арменците бе през 1913 г. - това е геноцидът над тракийските българи. Обидно, той също не е осъден от българския парламент.
Дано известните хора на изкуството, науката, перото и спорта със своя призив да събудят най-сетне съвестта, морала и доблестта на народните представители. И да изчистим позора, който вече десетилетия е наш национален срам!