Перманентната актуалност на българските албански реотани

    В науката разни такива ги наричаме методолози. Народът простичко, но показателно им вика разбирачи. Характерни за тях са главно две неща: субективната им увереност за непреходна собствена значимост и тяхната пълна неадекватност спрямо дневния ред на реалността.
Съвсем наскоро, непосредствено след удавянето на германското момиче в неизправен хотелски басейн и някъде между първото и второто натравяне на деца, изпратени от родителите им на летен лагер по Черноморието, една методоложка използва телевизионна трибуна, за да изложи пространни разсъждения относно "маркетинговите стратегии на българския туризъм". Ако трябва да коментираме образно, госпожата дълбокоумно счете за подходящо да препоръча фигури от висшия пилотаж на хора, които недостатъчно са оттренирали излитане, кацане и полет по хоризонтала. Конкретният български случай се явява абсолютно различен от този на Екзюпери, който, както е известно, е бил великолепен пилот, но заради поетичната му отнесеност се е налагало понякога да му се напомня, да речем, че при приземяване на самолета трябва задължително да бъде спуснат колесникът. В туризма у нас се изпраха много пари с, меко казано, неясен произход, съответният

манталитет обаче "се пере"

преправя и изправя значително по-трудно. "Невъзможно" могат да кажат само крайните песимисти.
В интервю на шефката на НСИ, отгоре на това доцент, Мариана Коцева по повод преброяването може са се открие следният забележителен пасаж: "Намалява и броят на по-малките етноси - арменци, македонци и каракачани". По този начин параметрите на разбирачеството по исторически, политически и геостратегически въпроси на г-жа Коцева не се нуждаят от допълнителни разяснения и затова, казано накратко, не впечатляват със задълбочеността и широтата си. Най-малкото, след подобно изявление братята арменци и каракачани би трябвало да се изправят на нокти заради равнопоставянето им с т.нар. македонци. А иначе, даже за средностатистическия "човек от улицата" в България, корените на "македонския етнос" са неразличими от онези на демократично записалите се като етнически марсианци, джедаи, ескимоси и космонавти. Заради подобен гаф, доколкото си спомням по повод българите мюсюлмани, госпожа Коцева вече един път подаде оставка и жалко, че още тогава не й я приеха. Може би на втория път ще се получи и няма да стигаме до

"трети път майка и баща"

или, както е написано в "Швейк", "да потретим, па дано е на хубаво".
Така, градирайки възходящо, естествено допираме до плодотворната дейност на главния разбирач на икономиката и финансите в републиката, вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Преди седмица-две повереното му министерство в кратко съобщение обяви, че засега се отказва от емисията на еврозаем заради влошената конюнктура, повишения риск и съответната премия за риска в еврозоната и нещо от сорта. Както е казано, "Късно е, моме, за китка" и "Резето хлопна, чадо". Когато на г-н Дянков му обяснявахме, и отляво и отдясно, че спешно трябва да се сключат заеми и да се вкарат пари в икономиката като антициклично действие, субституиращо пресъхването на входящия поток от чуждестранни инвестиции, той, ако отговаряше, отговаряше, че от заеми няма потребност и тихомълком харчеше фискалния резерв. В противен случай - ако бе следвано собственото му премъдро предначертание - за абсолютен национален приоритет уравновесен бюджет, социално-икономическото положение в страната би станало неудържимо и би замирисало на размирици.
Сега обаче фискалният резерв е минимизиран, външните заеми станаха неизгодни. Както казват шахматистите, липсва полезен ход и неминуемо

следва ново затягане на коланите

Растежът на износа краткосрочно не е в състояние да повлияе на спада на вътрешното търсене. Икономиката наново се задъхва от липсата на пари, към настоящия момент бюджетът дължи на бизнеса най-малко 400 милиона лева. Проблемните кредити достигнаха изключително тревожното равнище от 20,5%. Формиралата се обстановка е типична за т.нар сагфлация - продължителна стопанска стагнация, комбинирана с висока инфлация.
Някога Найден Геров е казал, имайки предвид аритметиката, че "деленето не е за всяка глава". Актуализирана, въпросната мисъл би трябвало да гласи, че макроикономиката и макрофинансите доказано не са за гастрольори. Минималната заплата в Албания вече стана 284 лева, а методолозите тук дълго и аргументирано се пазариха за 270. За сведение, пак в Албания средната заплата понастоящем възлиза на 782 лева, която, както и да я погледнеш, е с десетина процента повече от българската.
Точно дотук сме я докарали с двадесетгодишното приемствено разбирачество на тукашните албански реотани. Черешката на тортата е, че пречупване на тренда не се очертава. Лошите вицове и слабите ракии продължават безсменното си дежурство във властта и по масмедиите. Приватизация и либерализация продължават непременно да са синоними на добро, а държава - на лошо. Работата е там, че в живия живот съществуват множество "неметодологични" нюанси, които упорито не се вместват в предварително зададени координати и чупят отгоре утвърдените "безпогрешни" схеми.
Времената, когато всичко можеше да се обясни посредством Библията или "единствено правилното учение" по света вече са отминали, но за България явно не са. Хора, попрочели недокрая един-единствен учебник, задават обществения дневен ред. Обобщено, резултатът е някакво специфично многоаспектно национално самонаказание, от което все повече хора бягат във външна или вътрешна емиграция. Индивидуален изход от безизходицата и/или национална задънена улица?

Повече от автора на chavdarnikolov.web.swu.bg