Поза 69, честито!

    В света на енергично живите и все още познавачи на неподправената еротика има едно число - 69. За интимните традиционалисти то не говори нищо, освен вероятно блян за подобно залпово увеличение на заплатата или пенсията. Но не било това, оказва се за разочарование. Ами поза по време на любовната игра за взаимно удоволствие. Тоест - аз на тебе, ти на мене." Аха, това ли било", проблесна днес на опашката за зеле на пазара лукаво пламъче в очите на запазена пенсионерка от столичен квартал с носталгичното име "Младост". "Аз пък мислех, че за някакъв процент става въпрос, а то...". "Не, госпожо, точно това е, но в преносен смисъл", поясних от позицията на уж познавач. С една дума - ТОЙ на ТЯХ, а ТЕ на НЕГО".
Та вдигат управляващите ни в зоната на информационния здрач заплатите на шефовете на политическите кабинети и заместник- министрите драстично, а в замяна верните поданици стават още по-верни и с навлажнени от умиление очи ще славят управлението на ГЕРБ, което е майка и баща хранилници, и брат, и сестра, и чичо, и леля, и братовчедка, и съученичка, и всичко, останало по списъка на хубавите и близки неща от живота. А постановлението е с номер 67 и само две стъпки нагоре го делят от 69, което не променя ефекта от описаното по-горе сладострастно действие с ритника на заплатите нагоре, но само за избраници.       
    Увеличението, стигащо и до 2000 лева, е наистина забележително. И едва ли е лошо хората, облечени най-вече с големи отговорности, да имат високи заплати. Но с една малка, но много важна подробност. Държавата да функционира нормално и разликата между избраните от НАРОДА политици и него самия да не е така драстична. Та в случая само максималното увеличение с 2000 лева е равно на цели 8 доста масови пенсии от 250 лева, на няколко месечни подаяния за български учени, за не една заплата на учители, лекари, полицаи, пожарникари, хора на тежкия физически труд, служители в държавни и частни фирми, да не говорим за истинската експлоатация на женския труд от чуждестранни хитреци в шивашкия сектор и не само. Ето защо не ми се връзва това увеличение и започва да ми прилича на пир по време на чума. Някои несъмнено ще възразят, че и по отношение на заплащането на висшата администрация сме изостанали от Европа. Ами ние фактически сме тотално изостнали и ако се стараем така страстно и механично да догонваме напредналите европейци, защо пък трябва, пък и е необходимо да се равняваме по върховете, а не се вгледаме в доходите и пенсиите на обикновените трудови хора. На онези, които във всеобщия хаос у нас все още създават наука, дават образование, лекуват боледуващата нация в боледуващото ни общество, опитват се да дават някаква сигурност.
    Във връзка с космическото по нашите стандарти увеличение на заплатите на заместник-министри и шефове на политически кабинети и витиеватото обяснение за преизчисление по някаква формула се сетих за една друга формула. Става въпрос за сбъркана от НОИ формула за "увеличението" с някакви си дребни левчета на пенсийките на възрастните хора-страдалци. Та тя била сбъркана и в резултат - подаянието си останало същото, та дори в някои случаи и намаляло. Ами защо и сега не сбъркахте сметката за висшите чиновници, а го отнесоха само пенсионерите? И как ще обясните на тези, трудили се цял живот, хора, че точно тяхната "формула" е погрешна по случайност, а пък на другите - не е? Но явно у нас вече животът се подчинява най-вече на формулата - старото да си отива, новото да се омайва и залъгва, а ние да сме си добре".
Само че има една подробност. В тежко застаряващото ни ОТЕЧЕСТВО избирателите на пенсионна възраст са много. Прибавете към тях и унизително скромното съществуване на мнозина от хората на духовния и интелектуален труд, в образованието, на служителите от сектор "Сигурност" и здравеопазването, пък и на трудещите се в по-ниските етажи на администрацията. Получава се доста внушителна бройка, имаща право на изборен глас. Те със сигурност не искат да бъдат част от неправилна формула за възмездяване на труда, а също се стремят към по-добър живот и по-голяма справедливост. И едва ли ще ръкопляскат на гигантски скокове на възнагражденията по висините на властта по никое време. Защото едно е да вдигаш заплати в просперираща държава, а съвсем друго да предоставяш сериозни допълнителни средства единствено на по презумция твои верни служители. Включително и на тези от политическите кабинети, които едва ли са най-необходимите структури от ВСЯКО, да от ВСЯКО управление.
Но тъй като бързото постановление по "верната" формула 67 (пардон 69) вече е факт, то нека оставим замесените на взаимното удовлетворение, а останалите да цъкат и се чудят какво пък беше това положение "soiхаnte-neuf". И се правят, че не забират, ама надали!