Кой ще защити българската реч?

Кой наистина? Абсолютно злободневни са статиите на Атанас Тончев и Димитър Златев за "замърсяването и обезличаването" на книжовния ни език, за "духовната бедност и словесната немара" в езиковото ни общуване (виж стр. 21).
Повече от двайсет години речта на ТВ-водещите и техните събеседници, на участниците в телевизионните предавания, форуми, референдуми и пр. е затлачена от англоезични слова и други чуждици, от които понякога не може да се разбере на какъв език говорят. Този чуждоземен наплив изцяло е превзел телевизионните реклами, които много често ни се поднасят направо на английски. Да не говорим за рекламните табла (билбордове) и плакати, табели, където чуждоезичните надписи са станали едва ли не "задължителни".
Не е по-различно положението във вестниците и списанията, където нашего брата журналистите мрат от снобско удоволствие да украсят заглавията на своите материали или писанията си с някоя и друга англоезична дума или "по-завързан" чуждоземен израз. Вече да не отваряме дума за масовото опростачване, което блика от страниците на жълтите издания.
 А си имаме СЕМ и БАН. Дал Господ бол медийни и какви ли не още експерти, филолози и лингвисти. Някой да е чул някога шефът на СЕМ Георги Лозанов, или неговите приближени, да се занимават с езика на родните телевизии и електронни медии? Не е и няма да чуе, защото много по-важно е да се политиканства, да се снобее, отколкото да се нищят проблемите на езика. Подобни са любопитните езикови писания и каламбури на професорите ни езиковеди, които не надхвърлят равнището на пикантната журналистическа халтура.
Преди петнайсетина години покойният Николай Хайтов внесе в Народното събрание проект на Закон за защита на българския език, който бе погребан някъде из парламентарните архиви. Опитът на друг покоен шеф на СБП - Николай Петев, да върне народните избраници към "злободневната тема", тъй си и остана като глас в пустиня. Словесната немара до такава степен се е превърнала в навик на изразяване и общуване, че вече никой не обръща внимание на това как се говори и пише, а още по-малко какво се казва. Докога?