Блато с жаби по-богато

Радио "Христо Ботев", по-точно утринното му няколкочасово предаване на разни теми и с един и същ водещ за деня, има приятна "закачка" със слушателите, които биват подканени да се обадят коя от трите предложени им песни (или други музикални изпълнения) предпочитат. Навярно компетентен редактор подготвя три приличащи си по нещо заглавия - те или са близки по тема, или са по тест на един поет, или са арии от опери и т.н. И по време на предаването се пускат, доколкото съм забелязал, няколко пъти...
Всичко това ми харесва (обикновено и избраните записи ми харесват), защото се дава думата на слушателите, които друг път главно хвалят радиото и неговите служители, а тук те имат възможност да "клъвнат" обратна връзка по-естествено... На нас пък ни се дава възможност да чуем хубави и разнообразни парчета, измъкнати от богатия архив на радиото и дори неволно, без да се обаждаме по телефона, да си направим наша класация.
Един път обаче, слушайки как водещият обявява заглавията на трите конкуриращи се песни, много се ядосах. Ядосах се, защото не ги обяви на български, а на оригиналния им език и се стремеше не да ни каже кои са песните, а да ни покаже колко добре произнася заглавията им на английски. Струва ми се, че на слушателите на Българското национално радио е редно да се говори на родния им език, а владеенето на английски да се демонстрира примерно при среща с американския посланик, който няма да се ядоса като мен, а много ще се зарадва. Не му ли доставяме напоследък прекалено много радости?
По този повод си спомних за музикалната естрадна практика в бившата ГДР. Там всеки френски шансон, руски романс или английско рок парче се изпълняваше задължително на немски. (Не знам дали не е така и в днешна обединена Германия.)  Може би това е престараване, защото никой превод не е равностоен на оригинала, но че заглавията трябва да се преведени и разбираеми за всички, е неоспоримо. Цели опери се пеят вече на езика, на който са написани (трудно и с непълноценен резултат е превеждането им), но там за незнаещите съдържанието има надписи със съкратен текст на диалога. Заглавията и на оперните представления обаче можем да прочетем на афишите и в програмките на български.
Не бих писал горните редове, ако това именуване (на трите песни на английски език) беше единствено по радиото, а не често срещано явление. Неведнъж се писа и за табелите (или други надписи) на магазини. Да не припомням и това, че отговорни (впрочем безотговорни) и важни в държавата ни хора искаха да заменят нашата азбука с латиница.
Всички тези нерадостни мои мисли бяха изличени от представянето на една нова книга, което се оказа и нещо като юбилей на автора и където имах щастието да присъствам. Книгата се казва "Светът и всичко в него", а авторът й е Симеон Идакиев. Този известен журналист и пътешественик ни е познат от дългогодишната му работа в телевизията, а сега и от предаванията му по радиото. Неговата любов към природата и географската му любознателност са го завели до много страни във всички краища на континента и той сладкодумно (със слово и кинокамера) ни е разказвал за тях.
 Това, че е обиколил Земята и говори с толкова любов и грижа за хората от всички нейни кътчета, не е ощетило обаче неговата българщина. И е неизбежна за мен аналогията стихотворението ми, запознаващо децата с щъркела, който "виждал е в чужбина блато с жаби много по-богато, но това не е причина да остане без родина..."
    С такава патриотична окраска беше и изненадата, която Симеон Идакиев ни поднесе. Той беше довел малък мъжки състав от певци, които впечатляващо изпълниха две православни песнопения, една наша народна песен и поздравиха юбиляря със славянското "Многая лета". (Побърквам се като чуя навлязлото вече и у нас "Хепи бърдей"!) Диригент на групата е жененият отдавна за французойка наш музикант Койчо Атанасов, който не само обикаля с български концерти Франция, но и обяснява на публиката, че не българите са взели буквите си от руснаците, а обратно. Ако имахме повече такива Койчовци, вероятността да не се затрие нацията ни щеше да е по-голяма.