Идентификационна недостатъчност

Със сигурност силата на днешните ни органи за защита на закона, реда и сигурността не е в идентификацията на нарушителите им. В драматични разкрития пред парламента като убийци на новородени бяха идентифицирани едни доктори. За любители на екстремни спортове бяха обявени едни френски командоси, обезвредени на бърза ръка от жители на село Коиловци и впоследствие уволнени за некадърност при завръщането им в родината. Да не припомняме баналните примери с проснатия по очи и окован като "абсолютен престъпник" бивш министър, оправдан впоследствие по заведените срещу него дела за подкупи и т.н. Той и още десетки други граждани на България търсят в Страсбург, Хага, Брюксел и Париж защита на правата им, нарушени в България. Нарушени поради идентификационна недостатъчност на българското МВР, прокуратура и съд. След което всички плащаме обезщетенията, освен че попадаме на непрестижни места в съседство с Того и Сомалия в разни международни класации.
И все пак плащахме в пари. А вече има реална опасност да започнем да плащаме с кръв. Пак поради "идентификационна недостатъчност". Комбинирана с натягане

да угодим на някого

да ни потупат по рамото, да се пошегуват с черния ни колан по карате и чак от Вашингтон да долети лелеяното "Аферим, така ви искаме!" Вътрешният министър Цветанов, с декор президентът, премиерът и външният министър, използва любимата си дума  "съпричастност", за да свърже атентата от юли миналата година в Сарафово с военното крило на ливанската шиитска групировка "Хизбула". Вещи в материята хора недоумяват как може при неприключило, продължаващо разследване, да оповестяваш публично "съпричастност" на "Хизбула" в атентата. Освен всичко друго това означава, че си нямаш хабер за характера на съвременния тероризъм, на това, че той не е дело на някаква централизирана организация, независимо дали тя се казва "Ал Кайда", "Хизбула", "Мюсюлмански братя" и т.н. - списъкът може да запълни цяла страница. Много отдавна специалистите по антитероризъм са установили, че такива организации са нещо като мъглявина, съзвездия, галактики, неорганизирани около някакъв център, където да се взимат решения днес в Сарафово ли да ударим, кулите-близнаци в Ню Йорк ли, испанските железници ли или лондонското метро.
Покрай "Хизбула" естествено стана дума за Ливан и за това, че някои от идентифицираните терористи, участвали в атентата в Сарафово са пребивавали там. Ще ми се във връзка с това да изложа някои лични наблюдения, потвърждаващи теорията за

мъглявинния характер

на такива въоръжени групировки. В продължение на 5 години в разгара на гражданската война в Ливан бях там като кореспондент на в. "Работническо дело". Светът живееше тогава с представата, че тази война е между обединените маронитски "милиции" на Катаеб на фамилията Джемайел и "ахрарите" на Шамун, от една страна, и "милициите" на т.нар. прогресивно-патриотични сили, включващи социалистите на Джумблат, бойни отряди на палестинците, различни проиракски, просирийски и т.н. "милиции". Всички те си имаха щабове в различни квартали, контролирани от съответната милиция, която осигуряваше "сигурността" на населението и имуществото му, особено на магазините, разбира се, срещу някаква такса - нещо като нашите СИК, ВИС петнайсетина години по-късно. Това, че катаеб и ахрарите бяха съюзници срещу прогресивно-патриотичните сили, не попречи на хората на Джемайел в един хубав ден да устроят кървава баня на събратята си шамунисти. Проиракски и  джумблатистки милиционери редовно отсядаха в бар-грила на Махмуд на кьошето срещу нас. Калашниците са подпрени на стената, печените пилета се поднасят, увити в арабски хляб, дружеските наздравици са със "Стелла артоа". Което също не им пречеше от време на време да започнат да се стрелят - понякога дни наред - едните в единия край на улицата, другите - на другия, като горящи автомобилни гуми очертават ничията зона помежду им. Причината: свада между автомобилисти от двете братски иначе групировки или опит за неправомерно събиране на таксите за "охрана" на имуществото на гражданите. След два-три дни оцелелите отново си ядат пилетата и пият бирата при Махмуд. Мащабите днес може да са други, но принципът за "мъглявината", при която е невъзможно да се посочи със сигурност има ли някой, който да дава заповеди, кой какъв е, на кого служи и за какво се бие, е същият.  В България има немалко познавачи на арабския свят, интересно е дали някой се е сетил да се консултира с тях, преди да се посочи с пръст "Хизбула" като "съпричастна" в атентата в Сарафово. Тези дни много от тези познавачи и специалисти коментираха казуса в медиите и ако в нещо са единодушни е, че си

сложихме таралеж в гащите

с тази съпричастност.
Естествено възниква и въпросът изпълнило ли си е ролята Външното ни министерство в разискването на целесъобразността да се обяви тази съпричастност, която може да се харесва на Вашингтон и Тел Авив, но очевидно неприятно изненада партньорите ни от ЕС, което ясно пролича в реакцията на "външната министърка" на организацията г-жа Ащън. Но какво ли може да се очаква от министър-пеперудка, когото благоприятният червен вятър навремето отвя да си получи образованието в Лондон, после сини какички го използваха да си подобряват интериора на кабинетите на "Раковски" 134, и като добре огладен отвсякъде дялан камък първо легна в темела на военното министерство при ГЕРБ, а после и на външното. И на когото принадлежи фраза, от която всеки не политик, а обикновен патриот би се срамувал - че България ще смята нападение срещу Израел като нападение срещу себе си. Не приемам глупавите заклинания на блогъри, че го е казал, защото самият той е евреин. Първо, защото не е вярно - лично познавах семейство Младенови. И второ, по-важно: имам много познати и приятели евреи, но сред тях няма нито един мижитурка глупак.