И замириса на война

Британският премиер Камерън лобира за военни действия срещу режима на Асад. Американският военен министър Чък Хейгъл заявява, че Пентагонът е готов да осъществи военни опции за Сирия, ако президентът Обама реши. Президентът на САЩ събра в края на миналата седмица в Белия дом висшето политическо и военно ръководство (отсъстващите от страната държавен секретар Кери и Хейгъл участваха в съвещанието чрез конферентна връзка), за да бъде обсъден въпросът за военни действия. В понеделник в Йордания се срещнаха ръководителите на генералните щабове на САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Саудитска Арабия и Катар. Турският външен министър обяви, че страната му "би се присъединила към международна коалиция срещу Сирия, дори ако не бъде постигнат по-широк консенсус в Съвета за сигурност на ООН".

Правителствени войски често са атакувани от бунтовниците

Намеренията за военна интервенция срещу режима на Башар Асад не са нови, но детонатор се оказа използването на химическо оръжие миналата сряда, при което в един от районите на столицата Дамаск 335 души намериха смъртта си със симптоми на невротоксикоза в резултат на употреба на химическо оръжие. Това, че сирийският президент отрича армията му да е употребила такова оръжие, не е изненада. Но и международната организация "Лекари без граници" обяви, че не е в състояние научно да докаже причината за смъртта на жертвите, както и кой е отговорен за атаката, а това поставя под въпрос безпристрастността на кандидатите за участници в проектираната военна коалиция.
Сред участниците в споменатото съвещание в Белия дом беше естествено председателят на Съвета на началник щабовете генерал Мартин Демпси. Точно месец по-рано генералът, който е най-високопоставеното военно лице на САЩ, изложи в доклад от три страници становището си за рисковете и ползите от различни военни опции. Според сметките му само обучаването, съветването и подпомагането на опозиционните отряди ще ангажира от няколкостотин до няколко хиляди американски военни и ще струва около 500 милиона долара годишно. А офанзива с ограничени или по-широки удари по сирийски военни обекти ще изисква участието на хиляди бойни самолети и военни кораби и ще струва милиарди долари.
"Хиляди участници в сухопътни войски ще са необходими за превземането и удържането на важни центрове, което би струвало над 1 милиард долара месечно", уточнява генералът.
За месец време той едва ли е променил сдържаността си относно прибягването до военни действия, сдържаност, която още тогава вбеси немалкото и не съвсем безкористни привърженици на военна интервенция в Сирия.
Военнопромишленият комплекс в САЩ не е измислица на някогашната социалистическа пропаганда, още президентът Айзенхауер в прощалната си реч през 1961 г. предупреждава за опасното влияние на тази комбинация от интереси на професионални военни, оръжейна индустрия и политици лобисти "върху всички градове, парламенти и федерални служби в страната". Генерал Демпси говори за милиарди, които би коствала военна намеса в Сирия - ами разгеле, това и чакат петте "големи" на военната индустрия в САЩ: "Боинг", "Локхийд-Мартинс", "Нортроп Гурман", "Дженерал дайнамикс" и "Рейтион". Защо да не се повтори интервенцията в Ирак, при която не само беше свален от власт Саддам Хюкеин и се направи опит за въвеждане на нов геополитически ред в региона, но и американската армия трябваше ударно да попълва изразходваните муниции с поръчки за милиарди долари.
Разбира се, за този аспект на набиращата скорост идея за военна интервенция в Сирия не се бие барабан, изтъкват се хуманитарни и морални съображения, грижа за установяване на демокрация на мястото на тиранични режими. Такива бяха и съображенията за намесата на разнородни коалиции в Афганистан, Ирак, Либия. Както безславно си тръгна от Афганистан съветският военен корпус, така безрезултатно и безперспективно е и продължаващото там присъствие на коалиционни (включително български) военни контингенти.
Най-отчайващи са резултатите от износа на демокрация в Ирак. Всекидневни атентати, десетки и стотици убити, страната е все по-близо до гражданска война. Не е ли парадоксално, че всекидневно в Ирак загиват повече хора, отколкото в Сирия, където се води война. Големите сунитски племена, които се чувстват дискриминирани от поддържаното от САЩ шиитско правителство на Нури Ал-Малики, се радикализират, "Ал Кайда" се възражда и множи атентатите срещу държавните институции. Като при скачени съдове гражданската война в Сирия изостря конфликтите в Ирак. Близкият до Иран Малики подкрепя режима на Башар Асад против сунитското мнозинство в Сирия. Сирийските сунити пък получават подкрепа от иракски въоръжени групировки, включително джихадисти. Така в началото на 21 век сме свидетели как, въпреки добрите намерения на износителите на демокрация, войната в Близкия изток се разгаря, подклаждана от вътрешните противоборства и разцепления в исляма.
Има ли перспектива една въоръжена интервенция, предприета с каквито и да било    благовидни намерения, да има по-различни резултати от това, на което станахме и сме свидетели в Афганистан, Ирак, Либия и в малко по-различен аспект в Египет? Иракският клон на "Ал Кайда", т.нар. Ислямска държава в Ирак и Изтока (ИДИИ) изпраща своите отряди да се бият в името на сунитската солидарност срещу режима на Асад, принадлежащ към алауитската (дисидентско крило на шиизма) общност. ИДИИ практикува верски екстремизъм, непознат досега в светска Сирия: обезглавяване на алауити, насилия срещу християните и дори атаки срещу сунитски бунтовници срещу режима на Асад, сметнати за недостатъчно борбени. А от средата на миналия месец ИДИИ предприе офанзива срещу силите на кюрдите в Сирия, които впрочем са враждебни на Башар. Което пък предизвика реакцията на иракския кюрдски лидер Масуд Барзани, че ще се намеси, за да защити "братята кюрди в Сирия". Битки се водиха и между кюрди и джихадисти в Северна Сирия, на границата с Турция, която пък има основание да се тревожи от "кюрдската зараза" с оглед компактното кюрдско население в този район на турската държава.
В края на краищата се оказва, че най-безперспективна и във военно, и в политическо отношение е шумно подкрепяната от западните столици (че и от правителството на Бойко Борисов) Свободна сирийска армия (ССА). "Кюрдите имат огромно предимство. Те са организирани, дисциплинирани и са много по-добри бойци от бойците на ССА", твърди добре осведомен френски дипломатически източник. А според противник на режима на Асад в изгнание "ССА просто няма средства да води битката срещу джихадистите от Фронта ал Носра (главно сирийци) и на ИДИИ ("Ал Кайда"). Джихадистите имат зад гърба си години на борба в Ирак, докато въстаниците от ССА бяха хвърлени в кървавата баня след само седмица или две обучение в Йордания и Турция, организирано от Запада. Освен това ССА, която контролира не повече от 15% от 100 000 - 150 000-те въстаници, твърде много флиртува в началото с джихадистите, притекли се от цял свят, посрещайки ги с отворени обятия за участие в битката срещу "престъпния режим" в Дамаск. И поради това е твърде дискредитирана в очите на много сирийци, които вече желаят връщането на редовната армия, за да се сложи край на несигурността и всички съпровождащи я несгоди.
Дали няма да се окаже, че чуждоземните "приятели на Сирия" (един бивш наш външен министър дори им уреди среща в България) залагат на бита карта!