Роди ме, мамо, с късмет

"Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет!" - знаете я тази наша народна мъдрост. Какво е късметът?
Думата има източен произход и идва у нас през турския език. Означава съдба, участ. Късметът предопределя хода на съдбата, за миг променя, обръща живота на 180 градуса. Наскоро се появи тезата на учени и медици, че и в заболяванията, даже от рак, голямата роля пак е на късмета! Любимо пожелание на мой близък е: "Преди всичко - късмет!" Като го питам защо поставя късмета на първо място, той ми отговоря: "Защото нито парите, нито здравето са спасили пасажерите от потъващия "Титаник". Повечето там са били богати и здрави, но само късметлиите са се спасили." Къде, кога, как, на какво място, от какви родители ще се родим, това също си е късмет. Според статистиката ни през 2014 г. повече от 2000 бебета у нас са били изоставени!  И като какви ще се появим на белия свят - също си е чуден късмет! Един идва красив и умен, друг - бял, трети черноок, четвърти - даровит. Какъв партньор ще срещнеш в живота, какво семейство ще създадеш, какви деца ще имаш - и в това се намесва късметът, макар че той е само в началото.
Майка ми обаче често говореше така: "Късмет, късмет, но се иска и да го накъсметиш! Не можеш да завиждаш на змията, че хем лежи, хем ходи, пък да чакаш късметът да те споходи!" Броя празничните дни в календара ни за 2015 г. Знаете ли колко са? 113! Делниците са 252. Но като се прибавят и годишните отпуски, излиза, че на два работни дни се пада ден, даже ден и половина да не се работи! Томас Джеферсън - четвъртият президент на САЩ, казвал:" Колкото по-усърдно работя, толкова повече късмет имам." Често днес се чува, че не сме добре, защото не сме улучили доброто място на Земята. Това съвсем не е така. България е кътче от рая, което Господ е извадил от пазвата си за нас, българите! Но ние сме тези, които си го превръщаме в ад и в пустиня. Други казват, че сме зле, защото не случваме на управници. Може и така да е, но ние самите какво правим, че да имаме свестни управленци? Изискваме ли от тях? Контролираме ли ги? Търпим ли неравенството в заплащането на труда? Мълчим ли, когато ни увеличават цените на ток, вода, парно отопление? Защо допускаме да се богатее на наш гръб?
Християнството проповядва, че трябва сами да си помогнем, за да привлечем късмета. Редно е да умеем да оценяваме труда и добрините, да бъдем признателни, а не непрекъснато да негодуваме, защото народът ни си има и тази приказка: "Като няма угодия, няма и оправия!"