Президентска грешка

В новата история на България едва ли има по-осмивана фигура от президента Росен Плевнелиев. Няма негово появяване или изказване, което после да не е станало обект на подигравки. Където стъпи, този човек ръси глупост след глупост, подплатени с ехидна усмивка. За първи път от много години насам имаме президент, който е напълно вън от реалността. И това не е пресилено.
Ето защо не е изненада, че едва 7% от българите го искат за втори мандат. Ако извадим от тези проценти и статистическата грешка, Плевнелиев би получил 3-4%, което на някои пак им се вижда много. Фен базата на Плевнелиев се състои от крайно десни хора, чиито основни теми за разговор са лошата Русия, чудовищният Путин и комунизмът. Комунизъм, който оживява в душите им - нищо, че половината от тях едва ли спомнят нещо от този период.
Признанията му, че бил в предишния си живот ирландска пастирка; запомнящата се новогодишна реч, в която възхваляваше родината ни, застанал пред снимки на планина в Америка; 200-килограмовото златно яйце, което подари на папата; цитатите му на несъществуващи думи на Васил Левски и всеки момент, в който обявява Русия като враг номер 1, са само малка част от гениалностите, които сътвори за по-малко от пет години. Той накара хората да се срамуват от институцията президенство. Държавният глава отблъсна дори своите избирали. Той успя да се изкара обединител на един малък процент от хората, останалото мнозинство подминаваше. Най-големият политически грях на Плевнелиев обаче е, че остана сляп за основния проблем на България - разтърсващата бедност. За него най-важно беше да следва т.нар. евроатлантически ценности и да не търси излишни баланси с държави на Изток. За господарите му той бе перфектният президент, но за народа той се превърна в клоун.
Една президентска грешка си отива.