Оттук-оттам - за успех голям!

В Къщата на куклите на ул."Самуил" 34 в София една изложба разказваше наскоро за отминали истории. Тя така се и казваше - "Отминали истории", а името на нейната авторка е Альона Петришка. Творбите са за морето и моряците, за ангели, дошли да ни зърнат, за господин и госпожа Домино, живели някога...
Альона  Петришка е оригинална авторка, чиито творби се открояват, имат свой стил и своя душа. Ценителите на приложното изкуство я забелязват и запомнят. Тя бързо се утвърждава, но нейните произведения се намират трудно. Те са като ценност, която трябва да търсиш дълго. С тази изложба Альона подарява радост на почитателите си в мрачните и студени зимни дни. А в залите постоянно имаше "живи кукли", чиито гласчета и детски смях огряваха като слънчеви лъчи красивия  дом!


- Альона, кой запали у теб такава обич към изкуството?
- Родителите ми са артистични натури. Баща ми е изключително умен, съзидателен човек - от нищо прави нещо! Майка ми е филоложка, ерудирана личност с артистични заложби. Мечтаела е да стане оперна певица - пеела е в Хора на руското радио. И тя е със златни ръце - каквото пипне, превръща го в изкуство! Благодарение на нейната фантазията и майсторлъка на татко жилището ни в София и къщата ни в Стрелча са като музеи.
- Какво си завършила?
- Когато реших да кандидатствам в художествена гимназия, мама ме подкрепи, а татко, като всеки здравомислещ човек, искаше да уча в училище с езици. В Художествената гимназия "Акад. Илия Петров" учих графика. После като че ли Съдбата се пошегува с мен, защото приятелка ме записа в НАТФИЗ сякаш на игра и завърших моден дизайн.
- Интересът ти към куклите кога се роди?
- Като студентка гледах с ококорени очи какви чудеса правят куклените сценографи - големи майстори, истински артисти! Въпреки че съм дипломирана художничка, нямах представа как се изработват куклите. Самоука съм, сама "откривам колелото". Правя кукли вече около десет години. Първите бяха подаръци за приятели, ей тъй. Започвам и те като че ли ме водят и сами си стават! Следващите занесох в едно магазинче и те взеха, че се продадоха! През тези години пазарът на дизайнерски кукли доста се отвори. Хората започнаха да си купуват колекционерски кукли, появиха се и доста автори в това изкуство. Днес вече мога да кажа, че куклите ми си имат свои физиономии. Даже синът ми, като види куклата "Госпожа Поезия", познава: "Куклата на мама!"
 - Кажи за съпруга си Делян Петришки, за Стрелча, за пленерите.
 - Бях студентка, когато се запознах в София с Делян - усмихнат, умен и добър човек, надарен журналист. После се оказа, че и на двамата родовите ни корени тръгват от Стрелча. С него и с още седем приятели основахме Сдружение за култура и изкуство "Луда Яна". Поканихме приятели в къщата ни в Стрелча. Сред тях имаше журналисти, дизайнери, издатели, оператори. И тогава  художниците взеха, че се разработиха, разрисуваха, та стана художнически пленер. После някои от творците дариха картините си на музея в Стрелча. Общината на града и тогавашният кмет Ильо Ильов ни подкрепиха. Вторият пленер имаше за задача да покаже на фотографите, скулпторите и живописците живота на хората на село, да разкаже за техния труд. За Стрелча и околностите му много важен е розоберът, отглеждането и брането на маслодайната роза. Чудесно време! Ставахме в зори, беряхме рози, после претворявахме впечатленията си в изкуство. Скулпторът Живко Минев подари една прекрасна мома на Музея в Стрелча. А на Празника на розата поканихме приятели с куклено представление. Представен бе авторски спектакъл на Румен Гаванозов и Станислава Кръстева.
И тъй направихме общо три такива пленера.
- Разкажи за "Нищо подобно фест".
- Това беше музикален фестивал, пак в Стрелча. За една нощ десетина музиканти и диджей подготвиха музика от различни стилове - "за всекиго по нещо". Този фест бе жив цели пет години. Всичко ставаше на "гол ентусиазъм". Творците идваха с минимални средства за път и храна, работеха без хонорари, защото и пленерите, и фестивалите бяха безплатни за посетителите. Но лека-полека идеята Стрелча да се превърне в малък културен свят изстина, охладня! Пък и ние пораснахме, минаха заминаха си и нашите луди-млади години!
- Как се появи идеята за изложбата?
- Това лято бяхме на вилата в Троян. Използвах, когато децата спят - златното време за майките им! Ама не съзнавах колко ще е трудно да "жонглирам" с готвене, пране, прибиране на играчки и работата с тел, пирони, бормашина...
- А материалите? Видно е, че ти "оползотворяваш" всичко!
- Всичките ми роднини и приятели се включват в начинанието "Открий съкровище". Носят ми стар стол, стар часовник, части от часовникови механизми, хартии, платове, всякакви неща, останали от "друг свят". Затова нарекох изложбата "Отминали истории". Старите предмети имат различни съдби, но сега разказват нова история.

Гледам композициите на Альона и се чудя на нейната изобретателност, на умението й да съчетава подръчни материали, предмети, отписани от бита ни, и да ги вмъква в ново предназначение, за да станат изкусно творение, което влиза в очите и душата ни, носи красота, удоволствие и радост! Та нали това е естетическото приложение на истинската творба!
 
А Альона продължава: 
- Оттук копче, оттам болтче и винтче, летвички от щайгата, в която баба Гена слагаше компотите, части от конструктора на малкия Чавдарчо - вече голям татко, дъсчици от бъчвите, в които дядо Дочо наливаше сливовата ракия, парченца плат от леля Евгения, когато е била шивачка, доминото, с което си е играл дядо Борис, стар часовник, останал в миналото непоправен от своя майстор, рамка за рисуване, когато мама Альона е била в ІХ "Б" клас, дъски, останали ненарязани от чичо Драгомир...

Тъй де, като в българската приказка: "Оттук - оттам, ама не за смях и срам, а за успех голям"! Защото за Альона всеки предмет, приготвен за изхвърляне, се превръща в елемент на нейна творба. Да е здрава, да работи, за да се радваме на още много нови творения на красотата!
                                                        

Къде е златната рибка

Господин Тик-Так


Альона  Петришка