Кандидати за президенти

Започнаха усилено да ни "обработват" с новини за кандидат-президенти. Предстои ни да се нагледаме, да се наслушаме на щедри обещания. То у нас вече четвърт век нищо повече не се ражда от кандидати за власт и за слава. И да сме имали полза от тая "многотия"? Никаква! Защо тези, които са били на власт, пак искат да се върнат на постовете си. Заради народното благо? Не, само заради себе си, заради собственото си его, заради облагите, които са получили и защото най-добре знаят какво дава властта.
Чета, че към президентския пост се насочват и хора с доказани професионални качества и успехи. И се чудя! Властта е за определени професии. За нея трябват политици, юристи, икономисти, знаещи езици, утвърдени и полезни общественици. Защо лекари, инженери, хора на науката, професионалисти със златни ръце ще се отлъчват от занятията си? Защо ще се впускат в работа, която ще амортизира придобитите им умения, ще ги отклони от знанията им, нужни на много други хора, чакащи и разчитащи на техните доказани качества и успехи в хуманитарните им професии. Ако е само заради славата - те си я имат. Ако е за парите - жалко за тях! Парите се харчат и на никого не са донесли нито истинска любов, нито реално щастие! Парите само ще унищожат душите на тези нови кандидати за власт.
Народът ни умно е казал: "Камъкът си тежи на мястото." Лошото е, че у нас след промяната жестоко се разместиха местата на всичко: на професии, на длъжности и най-вече на морал и нравственост. У нас всеки мисли, че е достоен за много повече от това, което има, което му се дава. Всеки е кандидат за властник, за управленец. И оттам са ни най-големите бели и най-страшните злини. Много от хората си загубиха мярката за всичко - за себе си, за обществото, за културата, за красотата, за грозното, за лошото, за доброто. Много от нас нямат кантар нито за собствените си личности, нито за съседите, нито за обществото, нито за управляващите. Защото у нас властва парата, която определя всичко.
В дните около празника на Светите братя Кирил и Методий бяха раздадени доста награди - на учители, учени, на деятели на просветата и културата, на артисти. Но най-вълнуващи бяха наградите "Евлоги и Христо Георгиеви" - за щедри дарители. Слава за тях! Народни благодарности за тях! Поклон пред тях! И дано все повече кандидати за тази награда да има. Защото да си дарител е велико дело. Да оставиш ярка диря след себе си - в това е смисълът на живота! "За да те има и след теб дори" - казал го е поетът ни Веселин Ханчев.  Иначе политици си имаме предостатъчно и днес те всеки миг се раждат! Но колко от тях се знаят и помнят? А за колко от президентите искаме да си спомняме?
Искам да вярвам, че народът ни този път ще се ориентира правилно, че се насочи във вярната посока, за да си избере най-достойния за президент. За да не се излъжем, за да не съжаляваме за дадения си глас. За да не изберем личност, която да ни разочарова, която да обезсмисли държавната институция!