Как "проговориха" родните филми?

Малцина знаят, че до 1934 г. малкото "говорящи" филми, които сме произвеждали, са се озвучавали в чужбина. Съдружието Парлапанов и Попов създава първата българска звукозаписна уредба, с която от 1934 г. се озвучават филмите "Грамада", "Страхил войвода", "Хитър Петър и Настрадин ходжа"...
 Жоро Кръстев е един от пионерите в родното ни кино. Той има големи заслуги за създаването и развитието на Българската кинематография след национализацията през 1947 г.
Останал рано без баща, Жоро още от юношеските си години се блъска сам в живота, грижи се за майка-вдовица и упорито се самообразова. Средното си образование получава в родния си Полски Тръмбеш. Там баща му има содолимонадена работилница. След неговата смърт в 1938 г. Жоро идва в София и отначало работи в сладкарската работилница на майстор Христо Ников, чието име по-късно приема известната сладкарска кооперация.  Техническите увлечения отвеждат Георги Кръстев в курсовете по радиотехника. Работи като радиотехник и скоро става шефмайстор в Радио "Кингстон" със собственик Данил Оханян.
И колкото да е чудно, там са се произвеждали радиоапарати! Един такъв радиоапарат Жоро Кръстев пази дълго време като семейна реликва на тавана си. По-късно работи в радиоработилница "ЯК". Израснал като добър специалист, той поддържа радиопредавателите на съветското посолство в София. Именно самообразованието, будният ум и техническите наклонности го отвеждат сред родните кинаджии и киното става за цял живот негова съдба.
През 1945 г. започва  професионалният път на Георги Кръстев като озвучител на българските документални филми, на кинопрегледите ни, прожектирани преди игралните филми в нашите кина. Работи ентусиазирано заедно със запалените си колеги: Александър Донков, Милка Начева, Боян Бончев, Димитър Чаев. С тях се учредява дружеството "Колектив-филм", което създава първите родни трикови филми. Тук се озвучават два филма: "Болен" - по карикатура на Стоян Венев, и "Малкият крадец", където художници са Александър Донков и Милка Начева.
В 1946 г. Жоро Кръстев и Димитър М. Димитров изработват апаратура, с която осъществяват директен звукозапис. Благодарение на тази техника в златния фонд на българското кино са съхранени ценни звукови записи от най-важните събития в държавата ни, от трудовото ни всекидневие, когато "са се наливали основите" на социалистическата ни държава.
Заглавният надпис "ЗВУК ДИМИТРОВ - КРЪСТЕВ" се чете върху първите български научно-популярни филми: "Дългият път на цигарата", "Иван Сусанин" - с режисьор Антон Маринович, "Нашето резбарство" и "Пазете дивеча". Музиката за тях написва композиторът Симеон Пиронков.
Първите ни игрални филми "Калин Орелът", "Тревога", "Утро над родината", "Наша земя" са озвучени с апаратурата на Димитров и Кръстев. Двамата оборудват студио на улица "Врабча", в което се раждат звукът и музиката на нашите филми и кинопрегледи. Тяхната апаратура служи дълго време. Отдавна вече е музейна.
И така - ден след ден, нощ след нощ, защото често звукозаписът на филмите се е правел нощем, когато са били свободни от представления актьорите. Така Жоро Кръстев "навъртява" повече от 40 години усърдна работа в Българската кинематография. Озвучил е над 60 игрални филма: "Данка", "Наковалня или чук", "Дом на две улици", "Любимец 13", "Птици и хрътки", "Иконостасът", "Калоян", "Допълнение към ЗЗД", "Обич", "В навечерието", "Сватбите на Иван Асен", "Меко казано", "Търновската царица"... Между тази поредица от филми са и поръчковите, сериалите на Българската телевизия "Звездата на Индия", "Демонът на империята", "Дъщерите на началника", "Близкият Близък изток" и др.
 Над 2000 са документалните филми, които е озвучил Георги Кръстев, като на около 150 от тях той е автор и на музикалното им  оформление. Работи с най-добрите ни музиканти - композитори и диригенти: Боян Икономов, Димитър Грива, Симеон Пиронков, Кирил Дончев, Петър Ступел, Борис Карадимчев, Георги Генков, Найден Андреев, Константин Илиев, Димитър Бояджиев, Васил Стефанов... Дълги години Жоро Кръстев сътрудничи и се учи от Георги Антонов - основоположник на нашето звукооформление. Попил добрия му опит, той сам става майстор на звукозаписа - уважаван и търсен заради качеството на звука.
Някои от филмите, озвучени от Георги Кръстев, са учебни помагала, от които се учат студентите по кинематография у нас и даже във ВГИК - Москва. "Триумфиращият бас" - за Николай Гяуров, "Петимата от РМС", "Завинаги с Георги Димитров" стават филми - еталон на звукозапис.
Много често на кинофестивали за късометражни и игрални филми Жоро Кръстев получава заслужени награди - за звук на Националния преглед в Кюстендил, а през 1980 г. за цялостното си творчество е награден от Съюза на българските филмови дейци. За работата си в нашето кино има и правителствени награди - орден "Червено знаме на труда", два ордена "Кирил и Методий". Компетентната му  и качествена работа и днес се помни от много наши кинодейци, композитори и актьори.
Дълги години Георги Кръстев е в Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци. Помнят го всички с принципността, компетентността и изостреното чувство за справедливост. Той ценеше много колегите си, с които "майсторяха" и измисляха нововъведения и рационализации, за да се пестят време, труд и пари при филмовото производство. Заедно с изобретателя на нашата "Елка" Живко Паскалев въведоха "безконечниците", чрез които само с два дубъла вместо с 20-30 се озвучаваше филмът. Кръстев обичаше да помага и на по-младите си колеги, приветстваше всеки техен успех. Хвалеше Борислав Димитров заради добрия  звук във филма "Хотел Централ" .
 Ярък и незабравим човек беше Жоро Кръстев, изключително деен, търсещ дух, който непрекъснато беше в движение! Не търпеше бездействие и леност. Ръцете и умът му винаги творяха нещо, непрекъснато създаваха. Едно лято се разхождахме из околностите на Сопот. Заслуша се той в звуковете на воденицата, описана в романа "Под игото", извади си касетофона и направи запис. Записа и ужасяващия лай на кучета, които чухме при следващата разходка. Създаваше си и своя "фонотека", която  използваше при озвучаването. Малко е да се каже, че обичаше работата си - за него тя беше несравнимо удоволствие! Отдаваше й се като на любима жена! И ние, неговите роднини, сродници и близки, също изпитвахме радост от общуването с Жоро Кръстев. Харизмата му бе толкова силна, че бързо ставаше душа на компанията! И в родовите ни сбирки, и на вилата му в Бойковец, където се събираха много от съседите му - кинаджии, като Янко Янков, Джоко Росич, Жоро Славчев, Живко Паскалев, Дончо Струмски, Никола Чонков, все Жоро беше "главният актьор"! С безграничното си гостоприемство той бе домакин и инициатор на тържествата, които огласяха поляните и ливадите на Бойковец.
Жоро Кръстев не живееше, той пламтеше, а неизменно до него в живота и творческите му идеи, търсения присъстваше съпругата му Тотка Кръстева, която бе  дългогодишен монтажист в Киноцентъра.


Младият Жоро Кръстев, 1946 г.

Кадър от "Калин Орелът", един от първите български филми, озвучени с апаратурата на Жоро Кръстев и Димитър М. Димитров

Жоро Кръстев заедно със съпругата си Тотка Кръстева в зряла възраст