Изкантари се светот!

Болезнено се свива сърцето ми предварително, като си представя как и през тези идващи празници на боклука ще отидат тонове храни. С всичко е така - с мебели, с домакински вещи, с дрехи, с обувки... Пилее се безразборно. Така се раждат излишествата. Но и всеки ден виждаме хора да ровят из кофите за боклук. Все по-често ни пресрещат и хора, които си просят стотинки, левче за хляб. Не само ние, българите, пилеем, хвърляме, трупаме излишества, складираме ненужни вещи и неща, а после всичко това отива на сметището! Така е и в другите държави по света. Защото хората не си знаят мярката във всичко. Затова нашата пророчица Ванга често казваше: "Изкантари се светот!" Най-важното в живота ни природен и човешки е МЯРКАТА! Кантарът и мярката са основите за нужното равновесие в природата, в живота на хората. Загубим ли си кантара, нямаме ли мярка, ще патим! Сега светът произвежда без планове, но се ръководи от хаоса. И ние днес живеем без планова икономика, ако въобще имаме икономика, без държавни регулатори. Производството, вносът, износът - всичко вървяло уж според пазара! Е, вижда се колко е според пазара, щом в едно господстват излишествата, а другаде недоимъци мъчат хората! Даже една домакиня трябва да си има свой кантар, своя мярка и да пазарува и готви така, че не само да стигне храната, но и да не се пилее, да не се хвърля, защото всичко струва пари и труд. А какво остава за държавата, за света? Без регулатори не може! Щом човекът не може сам да преценява, значи му е нужен консултант, опекун, значи му е нужен диктат. Иначе той става прахосник!
 Жалкото е, че консуматорското чувство е превзело ума на хората и ги е направило роби на вещите, на трупането. В същото време пък има други, които бедстват и гладуват. Не може ли излишествата да бъдат насочвани към бедстващите? Живеем в ХХІ век, във време на големи технически нововъведения, и не ги използваме, за да възпитаме и образоваме човека в култура на производство и потребление, в култура на хранене и обличане. Затова управниците на държавите са длъжни да предприемат строги мерки за всички, които разхищават, пилеят, хвърлят по сметища храни, стоки, дрехи. Иначе целият свят ще се превърне в едно голямо и задръстено сметище и ако скоро не се вземат мерки, проблемът ще става още по-голям и по-труден за решаване.