Сирийската метаморфоза на САЩ

За пореден път стана ясно, че хигиената на Вашингтон във външната политика определeно не е в час със съвременните международни стандарти. Да ме простят читателите за грозната дума, но политиката на САЩ в Сирия се оказва политика на Сраха Американските Щати. Съжалявам, ама точно това излиза от размишленията на политолога Даниел де Петрис от изследователския център Defense Priorities ("Дифенс прайоритис"), който в своя статия във в. USA Today (Ю.Ес Тудей) съветва Белия дом да не се връзва на следвоенното възстановяване на Сирия и да остави този проблем единствено и само на Русия. По думите му сирийското възстановяване не е отговорност на САЩ, а единствено и само на Москва. "Сирия е лош обект за инвестиции както във финансов, така и в геополитически план", убеден е този "мислител" отвъд Атлантика.
Хайде обаче да върнем лентата назад и да видим чия всъщност отговорност е сирийското възстановяване. Гражданският конфликт в Сирия, бързо прераснал във война, започна през март 2011 година. Русия се намеси в защита на законния президент Башар Асад едва 4 години по-късно. Както преди, така и след намесата й САЩ подкрепяха политически, дипломатически, военно и морално противниците на Асад. Именно Вашингтон ги въоръжаваше, за да обстрелват жилищни квартали, да рушат гражданската инфраструктура, за избиват свои сънародници. Още преди руската намеса сирийската икономиката вече бе в руини, в развалини бяха немалко градове, както и процъфтяващото за една арабска държава здравеопазване и образование. Още преди руската намеса милиони сирийски бежанци побегнаха от войната, подстрекавана именно от американската (и западната изобщо) намеса. Съответно още преди руската намеса мигрантската вълна, надигнала се именно от Сирия, се стовари върху Европа. И тази вълна разцепи Евросъюза.
Пак преди руската намеса Башар Асад предприе реформи за демократизиране на политическия процес, но те бяха отхвърлени от Америка и протежетата й в Сирия.
Отделно, че геополитическият флирт на САЩ със "Свободната сирийска армия" и с "умерената" сирийска опозиция акушира за раждането на терористичната групировка "Ислямска държава" (ИД). Благодарение именно на този флирт ислямисткият тероризъм в Сирия установи контрол над половината от нейната територия, където вилнееше с варварските си "ценности" и правила. Нещо повече, благодарение именно на геополитическите сметки и игри на САЩ варварството си създаде "държава" (както на сирийска, така и на иракска територия) с мераци да разширява влиянието си.
Да не забравяме още, че инфантилният приоритет на Америка за износ на демокрация в арабския свят и  отстраняването на Асад на всяка цена роди терористи, които избиваха свободни граждани на демократична Европа. Този приоритет е не просто инфантилен, а направо малоумен, защото в арабския свят не може да вирее западният тип демокрация. Това е все едно да засаждаш палми в Арктика.
Когато пък руската намеса през есента на 2015 г. обърна хода на войната и започна да омаломощава тероризма, Америка спасяваше негови главатари по места с вертолети, с коридори за изтегляне или предислоциране. За да сеят те отново смърт и разруха. 
Когато дипломациите на Русия, също и на Иран и Турция, започнаха да гасят сирийския пожар с Астанския преговорен процес, Америка се опитваше да контрира със съживяването на полумъртвия Женевски процес.  
Световният детски благотворителен фонд World Vision, смята, че войната е струвала на Сирия 1,3 трилиона долара. А по най-скромни оценки на ООН за възстановяването на Сирия ще са нужни не по-малко от 250 милиарда долара.
Самият Петрис признава за "градове в руини, разрушена икономика и медицина,... скърбящо и изтощено население".
"Вдъхновителят" на всичко това е именно Америка (и Западът като цяло). Америка носи главната геополитическа вина за сирийската трагедия - и няма как да е иначе, след като бе външнополитическият диригент за силовото и незаконно отстраняване на една законна власт.
Но ето че сега въпросният политолог дава акъл страната му да се скатае от отговорността за действията си. Поне от кумова срама той би могъл да препоръча на Вашингтон да даде поне $1 млн. на Сирия или пък да възстанови поне едно училище, разрушено от протежетата му в Сирия. Но такова нещо да намирате из мислите му? То не, че президентът Доналд Тръмп милее за Сирия, но напътствията на политическия спец са показателни за умонастроенията сред експертната общност на САЩ - страната им може да сее смърт и разруха, но да не се самозатормозява с чувство за отговорност, камо ли и за вина. И никой да не й търси сметка. Един вид - да отстоява недосегаемостта си.
Ясно е, че такова виждане е уязвимо от морална и други гледни точки. Но лицето, което минава за експерт, очевидно не си е дало сметка, че руши имиджа на страната си и от друга страна. Излиза, че Вашингтон е имал право да се изходи в Сирия с "умерена опозиция" и "умерен тероризъм", с раздори и война, с хаос и разруха, с подкрепа за варварството. Имал е право да се изходи и във всяка точка на геополитиката - Ирак, Либия, Украйна, Венецуела, а в по-раншни времена Виетнам и Латинска Америка. Но виж, честта да почистят американското лайно се пада на други - това вече не е работа на Вашингтон. Ето това по същество ни казва спецът между редовете. Горкият мислител, май не е разбрал, че преформатира САЩ точно като Сраха Американските Щати. 
И изглежда, Доналд Тръмп не възнамерява да го опровергава.