Гавра с народа и подигравка с властта

Това правят у нас престъпниците - гаврят се с хората и се подиграват с управниците ни. Колко години вече страдаме от крадци, мошеници и убийци. Пред очите на началниците на полицията постоянно стават злодеяния, обири и какви ли не безобразия. Битовите и обществените престъпления у нас се увеличават. Никой от управниците ни обаче "няма вина" за това.
Какви мерки, какви закони имаме срещу това зло, което съсипва хората и руши държавата? Кой се интересува, че у нас вече няма необиран човек, че с никакви средства не можем да си защитим домовете? Кой се интересува, че страх и ужас е сковал беззащитните жители на малки и големи селища? Кога у нас е имало такъв разпад на обществения ред? Кога е било разрешено на крадците да правят каквото си искат? На техния прицел е всичко - хора, животни, земеделска продукция, банкомати, паметници, гробове - всичко. Сигурно никога по-голямо нещастие не е имало за нашия народ от това - да страда от собствените си сънародници, които сега безнаказано се разпореждат с хората и правят каквото си искат с тях. По всяко време крадци и убийци влизат в домовете ни, тарашат, обират, заплашват... Нямаме помощ и защита от никого. Няма и наказания за тези, които с терор, с насилие изкарват прехраната си и богатеят от престъпните си деяния!
Причините за това са икономически. Без работа са много хора у нас. Множат се бедните, останали без препитание. Но основните причини за престъпността са политически. Има ли в България политика, която да гарантира спокойствието на гражданите? Има ли у нас политика за реално справяне с безработицата? Имаме ли строги и безмилостни закони срещу битовата и обществената престъпност?
Първата грижа на всяка държавна управа е да осигури ред, сигурност и спокойствие за гражданите си. С какви очи нашите управници гледат нещастните хора, пострадали от престъпния свят? С какви лица те се изправят пред света, след като не са се справили с мошениците, обирджиите и убийците в държавата си? 
Спешно се налага да има едно специално заседание в Народното събрание, на което да се приемат неотложни мерки за справяне с престъпността. Защото днес никой в България не е защитен от никого и от нищо. Само късметът и случайността ни помагат да оцелеем в царството на престъпността, в каквото се е превърнала страната ни.