Еврофюрери

Вече не ни прави впечатление, че този или онзи посланик се бърка във вътрешните работи на страната ни. Раздава оценки, поучава. На едни политици размахва пръст, други гали по главицата, с трети урежда. Затова нашите управници се научиха - траят си.
Тези дни се случи поучителна история. Когато отвори очи след новогодишната нощ, социалистът номер едно в Европа - хер Мартин Шулц, почувства неразположение и душевен дискомфорт. Шефът на Европарламента се зачуди каква може да е причината. Замисли се и разбра, че работата не е в стотиците нападения на тъмнокожи гангстери над негови сънароднички, нито в тълпите пришълци в Европа, които пак неговата сънародничка Меркел покани. Осъзна, че не го вълнува гръцката криза, нито набиращият сила евроскептицизъм, нито нарастващото влияние на десните. Колкото до кървавите конфликти в Близкия изток и Украйна, те са толкова далеч от бетонно-стъклената му резиденция в Страсбург, че въобще не го засягат. Вярно, неприятно е, че терористите дебнат навсякъде из Европа, но той е в безопасност. Има си охрана.
Хер Шулц почеса освободеното си от растителност теме и там напипа отговор: причината трябва да е в онова "световно зло" - Путин. Скоро обаче не бе чувал нищо, което да го е ядосало особено. Сигурно има още нещо. Включи телевизора и видя източника на своята угнетеност: Полша. Там на власт неотдавна бе дошло ново дясно националистическо правителство и бе започнало да приема недемократични закони. От купищата книжа той измъкна няколко брошури с директиви на Еврокомисията, с инструкции на разни евроинституции и те му подсказаха начина за действие: поляците трябва да бъдат наказани. Какво си въобразяват? Къде се намират?
Всъщност съдбата на полската демокрация малко го интересува. Както не го безпокои окастрената свобода на медиите в България и подчиняването им на олигархични интереси, нито убийствата на журналисти и неонацистките факелни шествия в Украйна. Срещу полското правителство обаче трябва да надигне глас, защото, за разлика от смирените български власти, Варшава много взе да се репчи и да проявява пренебрежение към Брюксел. Явно в Полша, пак за разлика от България, още не бяха разбрали, че правилата се пишат в две столици - Берлин и Лондон, понякога допускат и Париж. Мисълта за полската дързост изпълни евролидера с искрено негодувание. Очевидно тази страна отдавна го дразнеше, след като още по Коледа бе нарекъл победата на партията на Ярослав Качински "държавен преврат". Позволи си определението след всичко, на което сме свидетели в Киев.
В неохристиянската му натура изпълзя една вехта евангелска фраза: "В началото бе словото". И херът реши да го употреби незабавно. Направи го в интервю за неделното издание на в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". В него той постигна непостижимото - обвини страната с най-русофобска външна политика в привързаност към Русия. "Управляемата демокрация в Полша и опасна путинизация на европейската политика", е мъдростта, до която личната антипатия към Русия доведе парламентарния еврошеф.
Изненадан от собствената си прозорливост, хер Шулц призова от висотата на поста си Полша да бъде порицана публично. Тъкмо с това днес ще се занимае и органът, функциониращ под негово наблюдение. Че полските закони, ограничаващи свободата на словото, са за порицание, няма спор. Но хер Шулц проявява елементарно невежество и грубо нарушаване на правилата в международните отношения. Интересното е, че неговото поведение на уж ляв политик напълно съвпада с реакцията на дясната фрау Меркел, а шефът на парламентарната фракция на ХДС/ХСС Фолкер Каудер поиска "Европа да прояви мъжество и да наложи санкции" срещу Полша.
Още по-далеч отиде друг техен сънародник Якоб Аугщайн - наследник на основателя на сп. "Шпигел" и съсобственик на изданието. Той е друго чудо на днешната германска политическа действителност - определян е като "ляв антисемит". В Европа може всичко. За него немският журналист Хенрик Бродер бе заявил: "Ако Аугщайн не е могъл да направи кариера в Гестапо, то е само защото се е родил след войната". Въпросният Аугщайн в последния брой на списанието пише: "Отначало Унгария, сега Полша. Източна Европа все повече заприличва на Русия: авторитарна, нискочела, расистка. Ще има ли време Европа да чака модернизацията на изоставащите? Или имаме нужда от нов съюз без участието на Изтока?"
Поляците реагираха незабавно. Немският посланик тутакси бе привикан във външно министерство и му бе напомнено, че не сме в 40-те години на ХХ век. Изглежда съвременните еврофюрери са забравили уроците от онези времена. Може да не уважават вота на българи, поляци, унгарци, гърци... Може еврофюрери да дават уроци по свобода на словото, докато в Берлин се спускат забрани на медиите да съобщават за безчинствата на имигрантите, да не разследват подслушване на телефоните. Но това са техни вътрешни работи. Там никой не се бърка. Те са суперевропейци. Преди 80 години имаше една супернация...