Дай на хората венци от слънчеви лъчи!

Чудесата на вярата ни християнска са при нас. Те ни крепят в страдания, с тях съпреживяваме радости и горести човешки. За една чудотворна икона в родния ми Пловдив е моят разказ. Тя се намира в така нареченото от пловдивчани "Попско здание", в параклиса, посветен на свети цар Борис Михаил Покръстител Български.
Чудотворната икона в този параклис е на свети Георги. Тя е копие на иконата на патрона на Зографския манастир в Света гора. История и предание се преплитат и разказват за Манастира. В 919 г., по времето на Лъв Мъдри, се сложило началото на обителта. С благородно потекло били тримата братя от Охрид - Арон, Моисей и Йоан. Те изоставили богатствата си и се заселили в килии в Света гора. Около тях се събрали и други монаси и решили да основат общ манастир. Построили съборна черква и се чудели на кого да я посветят. Но станало чудо! Една нощ оставили неизписаната дъска, определена за иконата, а на сутринта видели, че на нея се е изографисал образът на свети Георги. Така Манастирът бил наречен Зографски.
Откъде е дошъл образът на свети Георги в Зографския манастир? Недалеч от град Лида, родното място на майката на светеца Георги, където тя се завръща след смъртта на баща му - офицер в римската армия, се намирал Фануилският манастир. В него била иконата на свети Георги. След като Палестина била завоювана от арабите, образът на Светеца изчезнал от иконата. Монасите гледали бялата дъска и се чудели къде е отишъл образът на Светеца. Една нощ на игумена Евстратий се присънил сън, в който Светецът му казал, че е потърсил убежище на Света гора. Монасите от Фануилския манастир се отправили към Атон и там разпознали своя Светец, самоизписал се в патронната икона. Те останали там, при другите си братя - монаси в Зографския манастир.
Самоизписалата се храмова икона на свети Георги започнала да върши чудеса - дарявала здраве, лекувала от болести. Прочула се и към манастира се стичали поклонници, миряни, монаси от цял свят. Дошъл един епископ от Едеса - да разпита, да види чудото! Но той самият не вярвал, затова с пръст докоснал иконата. И пръстът му мигновено залепнал на лявата ноздра на Светеца. Опитал се да го отлепи и не успял. Седял така, прикован до иконата, изморил се и задрямал.  Присънил му се сън, в който той чул гласа на Светеца: "Сега ти прощавам. Но част от твоя пръст ще остане за спомен от твоето неверие!" И днес белегът от пръста на неверника стои там, на Светогорската чудотворна икона.
Когато монасите намерили самоизписалата се икона, се чудели къде да основат манастира. Качили иконата на гърба на едно муле. То цяла нощ вървяло и се спряло точно там, където е Старата черква на Зографа. По-късно построили и втора, по-голяма черква, където сега служат. По-малката все още е напълно запазена. Двата манастира - Зографският и Хилендарският, са крепостите, които защитават останалите манастири и скитове от нападения през Средновековието.
А каква е историята на нейното копие в Пловдивския параклис?
То е нарисувано от големия пловдивски художник Цанко Лавренов (1896-1978). Отначало той искал да бъде музикант, после писател, а станал прочут и оригинален художник. Възприел девиза на Леонардо: "Нито ден без черта!", той ни е оставил богато наследство - картини, пейзажи, графики от Стария Пловдив, от Рилския манастир, от Старопрестолно Търново, художествени критики, автобиографична книга, пътеписи. В частния Виенски художествен колеж ръководителят на неговия курс Бертолд Льофлер му казва: "Ние се учим от вашите икони, затова на ваше място бих учил там, за да пия от извора!"
През 1925 г. Цанко Лавренов пътува из Италия, обикаля галериите в Рим, Венеция, Флоренция и попива майсторството на големите творци. През 1926 г. акварелната му рисунка "Иконописец" го прави известен със своеобразния си стил - съчетание на смесена техника от народното ни изкуство, от майсторството на старите български зографи на икони, на средновековната миниатюра и от неговото изключително декоративно стилизиране, в което греят със звучност и плътност ярките багри.  
Другият голям пловдивски художник Златю Бояджиев, когато гледал рисунките на Цанко Лавренов, му говорел така: "Животът е къс ден. Радостта е кратка. Затова виж слънцето, Цанко! Ти идеш от света на званите. Дай на хората венци от слънчеви лъчи!"
През 1935 г., все още в търсене на собствения си стил, художникът се отправя за Гърция. Пътува из страната, рисува Акропола в Атина, посещава Солун, Света гора, където преседява 100 дни. Любопитен за четене е дневникът му-пътепис "Сто дни в Атон", описващ неговия престой там през 1935-1936 г. Художникът направил в Света гора много графични и багрени скици, които после преработил в прекрасни живописни картини. Те са събрани в неговия "Манастирски цикъл", където е претворил атмосферата, духа, бита от епохата на Възраждането.
В Зографския манастир Цанко Лавренов прави копието на чудотворната икона на свети Георги. Двама монаси непрекъснато стояли до него, докато рисувал - пазели иконата! Гледали го как работи, възхищавали му се и когато тя била почти завършена, казали: "Златни кунки имаш, майсторе! И свети Георги те призна и ти позволи да го нарисуваш!"
Днес копието на Зографската икона на свети Георги е в Пловдивския параклис - вдясно от иконостаса. Пред иконата се молят миряни с болежки, поклонници с дертове, страдалци. Казват, че им помагала. Често пред нея заставал немощен и слаб човек, линеещ от диабет. Стоял с часове и се молел. Понякога го виждали как се люлеел и мислели, че ще припадне. Оказало се, че така му въздействала силата на иконата. Излекувал се човекът, върнали се жизнените му сили, порозовели страните му, наддал и на тегло. А после водел тук и внучката си. И на нея помогнал свети Георги.
Много страдащи от неизлечими болести са видели чудодейна помощ от тази икона. Идвали майки да се молят за рожби. Сетне кръщавали тук чедата си, носели погачи да освещават - сбъднало им се съкровеното желание! Параклисът е обичано място за сключване на църковни бракове, за кръщенета, за помени. 
На 5 юни 1926 г. с указ на цар Борис ІІІ е учредена Ефория (надзор, контролен орган) за подпомагане на българския Зографски манастир в Света гора. Благодарение на цар Борис ІІІ, който дарява имоти на Ефорията, както и на Стефан, митрополит Софийски, и на много дарители - български християни, се създават доходоносните имоти в София, Пловдив и Видин за подпомагане на манастира "Св. Георги Победоносец", който след Първата световна война изпада във финансово затруднение поради загубата на имотите си в Македония и Бесарабия.
  Освещаването на параклиса е станало на 20 декември 1936 г. Святост и уют струят в еднокорабния малък храм. Днес той е добре поддържан. Резбованият иконостас и владишкият трон греят с изкуството на старите ни марангози. Те са дело на майстор Коста Филипов - последен от фамилията на Филиповците от старата Дебърска школа.
Монаси-зографи от Светогорския манастир "Св. Пантелеймон" са изписали иконите на параклиса. Тяхна е и патронната икона на свети цар Борис Михаил, на която той е изографисан с монашески одежди. На облегалката на владишкия трон са иконите "Исус Христос велик архиерей" и "Св. св. Кирил и Методий". Встрани, върху кивот, е иконата "Света Богородица Одигитрия, заобиколена от светци". Тя е изографисана през 1932 г. 
 

Чудодейната икона на св. Георги

Портрет на Цанко Лавренов, нарисуван от Златю Бояджиев

Зографският манастир

Цанко Лавренов - триптихът "Пловдивски възрожденци", 1969 г.