Държавата - за кого майка, за кого мащеха

Често си задаваме въпроса: "За кого държавата ни е майка и за кого е мащеха?" Защото в така наречената "демокрация" не сме равнопоставени. Не знам кога и къде гражданите на една държава са били равни и доволни от управниците й? Но истината е, че след промяната у нас се възцари очевадна и болезнена социална несправедливост. Изплува мръсната пяна, която заля установени порядки, наруши сигурността и спокойствието ни. Управниците ни не се справят с битовата престъпност. Вилнеят си крадците, влизат в домовете ни и пред очите на стопаните крадат каквото си искат и застрашават живота им! Ние живеем в стрес, в страхове, а крадците стават все повече и все по-нагли. Е, кажете сега, невинните гражданите - жертви на обири, как да чувстват държавата? Малко е да се каже, че тя за тях е мащеха, защото всъщност нея я няма, за да ги защити. За крадците обаче държавата ни е широко поле за действията им, защото им "предоставя" поминък, обекти и субекти за кражби. Чикаго ли? Че ние отдавна сме го надминали по престъпност!  У нас проверявани, обследвани и наказвани са съвестните, редовните, съзнателните, а всички други нарушители тихомълком и негласно са толерирани. В градския транспорт обикновено са проверявани онези, които имат карти и винаги са с билети, а "онова население", което ползва "привилегиите" да има безплатен ток, вода и други благини, е тихичко подминавано. Ходят по двама, по трима и даже по четирима контрольорите, защото се страхуват от кавги и побоища от същото това население. То вече си е "извоювало" така наречените "безплатни или социални линии" по градския транспорт и си ги ползва безотказно. Ако не вярвате, повозете се в софийските автобуси по линия 72. Така е и по някои от влаковете ни.
За голяма част от българите - ползватели на парно и топла вода, топлофикациите и фирмите за топлинно счетоводство са най-големите им врагове, защото, откакто е станала промяната, те са жертва на необикновен грабеж. Целта на тези дружества е да ги граби, да печели колкото се може повече, а не да им продава жизненонеобходимата услуга. Пак са "наказвани" редовните платци. Цените на топлото, на тока и на водата станаха неимоверно големи, непостижими за безработните, за обеднелите, за пенсионерите. Във всяка жилищна кооперация, във всеки вход има тайни крадци на топлина и на вода. Има апартаменти с дългове от 2,3,5,6 и даже по 10,12 хиляди лева. И какво става? Пак редовните, съзнателните плащат високи сметки за сградна инсталация, ама крадливите граждани си живеят спокойно и в комфорт. Държавата не може да се справи с тях.
Ами пенсионерите? Че за тях има ли държава? Всяка година сегашните управници им подхвърлят по 2,3,5 лева увеличение на мизерните им пенсии. Големите пенсии стават още по-големи, а малките намаляват пагубно. За едни пенсионери има празнични надбавки, а за други - няма! Ами интелигенцията? Какво бреме е тя за държавата, натикана в миши дупки, отнети й са права и възможности за работа, за растеж, за творчество. Умът, способностите им или не се заплащат, или се "възнаграждават" с обидно малки хонорари! Затова и милиони висшисти, изучени в България, поеха пътя на емигрантството. Децата ни се раждат в неравенство. Едни растат в редовни, нормални семейства, а други са с родители в "семейно съжителство". За едни деца има детски надбавки. Малки суми, но все пак има, а за другите, дето са в традиционни семейства,  няма! За кои деца и родители държавата е майка, за кои е мащеха?
Откакто е станала промяната, заплатите у нас са все "фирмена тайна". Защо? Защото е срамна, позорна и престъпна разликата в заплащането на труда. Някои заплати растат със стотици и хиляди, а други - с левчета. На някои служители осигуровките и данъците ги плаща ведомството, министерството, службата, фирмата, а останалите сами си внасят данъците. Продължава и този десятък, който ощетява най-бедните. Въобще у нас богатите живеят на гърба на бедните. Едни работят с многобройни привилегии, а други са унизени, унижени и оскърбени! И така е през целия им трудов стаж и най-вече при пенсионирането им. Къде е тук признанието за ум, способности, за професионализъм в труда, в специалността? Как да наречеш държавата майка тогава?