Богатият с парите, бедният с труда

Богатият - с парите, бедният - с труда. Тъй са се строили у нас църквите, училищата, читалищата, приютите, болниците. И днес най-големите ни учебни заведения, начело със Софийския университет "Св. Климент Охридски", извисяват снаги и приютяват жадни за знания, защото българи - благодетелни и богати люде, са развързвали кесиите си, гледали са напред и са оставяли дела благородни след себе си.
 Но днес във времето, когато всичко се обърна с главата надолу, съвсем не е така. И сега имаме богати, даже много богати българи. Колко от тях строят училища? Аз познавам една смела жена, която не е богата, но е инициативна, предприемчива и смела. С кредити, със заеми, с помощи на близки и приятели, Виолета Чушкова строи първото си езиково училище от две стаи и спални в двора на къщата си в Елена. После пак по този начин, но и с подкрепата на еленчани, които я правят свой почетен граждани, Чушкова построява голямото си лятно училище с пансион в с. Мийковци, Еленско. Сигурно има и други такива българи. Редно е да се знаят, да се говори и пише за тях, защото те заслужават нашата благодарност.

Следовници трябва да има

след тях!
Иначе всеки ден се появяват съобщения за пустеещи села, за затваряне на училища, за изоставени, разрушени учебни заведения. По цялата ни страна се виждат грозни и тъжни гледки - пусти и срутени фабрики, заводи, стопанства и сгради в жалки руини! И сякаш живеем в призрачен свят, в злощастно място, откъдето току-що си е отишла опустошителната война.
Прекалено много започнахме да разчитаме на държавата си. Искаме непрекъснато помощи от нея. Искат безработните, искат бедните, всички само искаме. Не е тайна, че се злоупотребява със социалните помощи от държавата. За едни деца има детски надбавки, за други - няма! Няма за децата, чиито родители живеят със сключен граждански брак, но има за децата, чиито родители живеят "на съпружески начала". Има и много други такива социални несправедливости и несъответствия, които със закони трябва да се решат и прецизират. 
Сега и частните училища искат от държавния бюджет пари за учениците си. Както се дава на държавните училища, тъй трябвало да се дава и на частните училища. Но кои деца се обучават в частните училища? Всички знаем, че там са децата с по-заможни, с богати родители. Откъде бедната ни

обрулена и окрадена държава

да има толкова пари, че да финансира и частните училища? Защо богатите родители не помагат на частните училища, в които учат децата им?
Същото се получава и със здравето ни. Последните изследвания показват, че всеки втори българин е готов да доплаща за лечението си. Не че всеки втори българин има толкова пари, че да ги дава по доктори и на лечебни заведения, но ние всички вече се уверихме, че доста от докторите ни станаха търговци, че здравето ни зависи от парите, с които можем да си го купим. По-сигурното и по-качественото здравно обслужване е платеното - това се наложи у нас за четвърт век "демокрация"!
Жалкото е, че се срутиха представите ни за човешките и обществени благодеяния, че богатите кътат парите си само за себе си! И защо ли, като човешкият ни живот е кратък, като стомахът ни на всички е един и е колкото двата ни юмрука? Претоварим ли го, ще напълнеем и ще се разболеем! Но и с труда на бедните се промениха катастрофално нещата. Гледах предаване, в което роми от Ямбол настояваха да работят само по два дни в седмицата, за да получават социалните си помощи като безработни. И си казах: "Че те искат реален комунизъм! Малко да работят, но да им се даде според потребностите!"

Що за хора станахме?

Що за нрави се оформиха у нас? Егоисти и мързеливци роди днешното ни време. Богатите мислят само за себе си, не подпомагат с парите си държавата. А и за бедните трудът вече не е достойнство, не е в него силата на хората. Кражбата стана редовен доход, роди се и просията. Просят хората, проси и държавата ни. Взима заем след заем за срам и позор!