Пореден абсурд на българската десница

Проф. д.ист.н. Трендафил Митев

Декларацията, гласувана от Народното събрание на 11 януари т.г. по инициатива на лидера на ДСБ  Иван Костов, взриви за пореден път българското общество. Абсурдността на разгърнатата теза, според която най-висшата институция в българската държава трябва да признае, че през 80-те години на миналия век у нас е имало "етническо прочистване", предизвика справедлива критична реакция на редица анализатори на този период. Като изследовател на историята съм категоричен, че цялостното обяснение на казуса може да се даде, но не като част от събитията се тълкуват превратно, а други - се отричат голословно.
Добре известено е, че в сравнение с другите балкански държави, които са били част от Османската империя (като например Сърбия и Гърция) след Освобождението през ХIХ век, в България

остават най-много мюсюлмани

като процентно отношение спрямо цялото ни население. Защо? Причините са главно две:
- Първата е, че тези хора очевидно не са се чувствали застрашени с нищо, за да останат по родните си места само 2 години след Баташкото клане. Те са познавали от собствен опит традиционно толерантното отношение на нашия народ към хората с друг етнически произход или религия.

Групата за български и турски фолклор „Родопея” от Момчилград

- Втората трябва да се търси в същността на държавнотворната доктрина, която заляга в изграждането на нова България. От самото начало строителите й разработват принципите и реализират практически една истинска цивилизационна революция по българските земи. Нейните основни опорни точки са добре известни: да се даде историческа прошка и да се прояви великодушие спрямо мюсюлманите;  целенасочени усилия за духовното израстване на българския православно-християнски компонент;  налагане на разбирането, че той трябва да заеме ръководните си позиции в новата държава само на базата на доказана способност да създава основните материални и духовни ценности. Т.е. на българите християни се е давало възможност да се утвърдят като естествени лидери в новата държава не само поради численото им превъзходство, а най-вече заради делата и резултатите от постиженията им. Така благодарение на разгърнатата образователна, възпитателната и обществено-организационна дейност след Освобождението българите преживяват уникален процес на духовно прераждане. Те поемат и изпълняват с достойнство отговорната си роля на обществен стълб по отношение на другите иноверци между тях.
Разбира се, доказателства за подобно твърдение има много. След Освобождението в България липсват случаи на нападения над селища с мюсолмани или за принудително прогонване на жителите от тях, не е отвлечена нито една съпруга или дъщеря на мюсюлманин. Няма случаи на масови избивания на хора по ниви и пътища, не се рушат джамии, които представляват ценен архитектурен артефакт. (Достатъчно е да се мине през центъра на София, Пловдив, Шумен, Самоков и други градове, за да се види, че там джамиите са по-големи от водещите православни църкви.) Не е отнемана принудително земята на населението с мюсюлманска вяра. Само 2 години след трагедията в Батак

7 души от Делиормана са депутати

в Учредителното събрание и участват в разработването на Търновската конституция. В основния закон на държавата още тогава е записано, че никой не може да бъде преследван заради верска или етническа принадлежност. Впоследствие не е създадено нито едно Народно събрание, в което да няма депутати мюсюлмани. През Балканската война българската администрация в новосъздаденото "Тракийско губернаторство" не допуска никакви репресии към завареното турско население в новоосвободените земи. През 1912-1913 г. българската държава проявява изключително хуманно отношение към турските военнопленници - факт, разказван впоследствие лично от тях. В израз на уважение към предалия се през март 1913 г. в Одрин Шукри паша цар Фердинанд му връща лично сабята, а турският военачалник е негов гост в София. По време на тежките войни през 1885 г., 1912-1913 г., 1915-1918 г., 1941-1945 г. в България няма нито една наказателна репресия срещу мюсюлмани, с цел да бъдат те държани в покорство, каквито акции има към българите в границите на Османската империя, при избухването на всяка нова война до 1878 г. 
Ако се погледне в десетилетията след Втората световна война, ще се види, че е направено много за консолидацията на обществото. Българските правителства разгръщат мощна индустриализация и за пръв път създават сигурна работа на мюсюлманите в Родопите, коренно е променен техният бит и начин на духовен живот. Децата им получават несравнимо по-добро образование в сравнение с родителите си, тъй като е въведена системата за прием във ВУЗ с по-нисък бал за младежи от смесените райони. Има специални издания на турски език (вестници и списания), СУ въвежда специалността "Турска филология", изградени са театри на турски език, създадени са музикални и танцови състави на етнически турци и какво ли не още.
Трябва специално да се подчертае, че българските правителства реализираха цялата тази дейност въпреки 500-годишната драма на нашия народ, преживяна в границите на Османската империя. Въпреки трагичния спомен от 1876 г. Въпреки страшните факти от антибългарските погроми след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година. Въпреки насилственото обезбългаряване на Източна Тракия през 1913 г., което наистина е първото организирано "етническо прочистване" на Балканите в ново време и т.н.
И тук е важно да се повтори: България реализираше своята цивилизована държавна политика въпреки

планината от антибългарски действия

реализирани от турска страна! Което дава основания за няколко много важни извода.
- В свободна България съществува коренно различно отношение към мюсюлманите в сравнение с онова, което Османската империя имаше към българите до 1878 г.
- В българската политика има една очевидна приемственост на толерантно отношение към друговерското население и това е един от примерите за траен консенсус на българските партии.
- Всички български правителства провеждат подчертано толерантна политика към мюсюлманите.
- С течение на времето мюсюлманите получават все нови и повече права и свободи.
- България е единствената балканска държава, в която през ХХ век чрез съзнателно провежданата политика от страна на държавната власт е създадена турскоезична интелигенция, която сътвори собствен културен и научен продукт.
В годините на студената война именно резултатите от тази политика бяха преценени от някои задгранични централи като възможност да се отгледа "троянски кон" в България. Защо? Може би защото в нашата страна не възникна силна вътрешна опозиция срещу еднопартийната власт. А при условията на рязко поляризирания тогава свят държавата и нейният строй можеха да бъдат дестабилизирани само от външен фактор.
Точно тогава и точно затова започна  безпрецедентна антибългарска пропаганда сред турскоезичната интелигенция. Възникнаха нелегални организации, стигна се до атентатите, в които загинаха невинни хора. На турския етнос се гледаше като на "ахилесовата пета" на България, която бе превърната във фактор за ускоряването на промяната. Така се стигна и до възродителния процес. По своята същност той се явява опит на държавата да противодейства на деструктивните външни вмешателства. Днес може много да се говори за спецификата на приложения подход след 1984 г. Има основания за тежки критики. Но не бива да се забравя и бруталната намеса във вътрешните работи на България, стремежът тя да бъде дестабилизирана.
Защо тогава един бивш български премиер сътвори този жалък инцидент? Нима той като съвременник не знае фактите? Или не е държавник в истинския смисъл на думата.
Иван Костов говори днес като адвокат на силите от епохата на студената война. А нали по време на неговото управление един бивш президент

даже официално се извини в Анкара

за възродителния процес? Какво повече от това? Друг е въпросът дали така трябваше да стане.
Нали преди десетина години лично Костов нарече лидера на ДПС "проклятие за България". Без и тогава, и сега да обясни причините за своята позиция.
Този български политик би трябвало да се поучи от самата Турция как да брани интересите на държавата си. И по-точно от реакциите срещу закона, гласуван във Франция, за арменския геноцид. Там се посочва измирането на около 1 милион души, но интелигенцията на Турция защитава отечеството си, защото знае, че дамгосването му носи сложни последици за бъдещето.
Нека г-н Костов да прочете внимателно името на собствената си партия - "Демократи за СИЛНА България". България ще стане ли по-силна, ако заради безотговорни бръщолевения като неговото бъде осъдена в Хага за етническо прочистване!?  Навсякъде консерваторите са пазители на добрите традиции, на авторитета и интересите на държавата. Какъв консерватор тогава е Костов?
Очевидно някой се опитва да погребе едно от постиженията на българската политика - етническата и верската толерантност. Подобни хора елиминират един от най-значимите примери на национален консенсус и приемственост, които ни гарантират възможността да живеем в тази сложна част на света. Как да искаме от Скопие да зачита правата на българите в Република Македония при подобни инициативи в София? Безспорно е, че те не могат да допринесат и за добрите отношения между България и Турция. А още по-малко за съжителството между етносите в нашата страна. Е, може би Иван Костов просто иска да направи услуга на себе си, като обърне обществените прожектори към ДСБ, тъй като и лидерът, и партията му вече са почти в пълно забвение.