Общественият контрол в образованието

Доц. Петко Кръстев

Интелектуалният елит на нацията непрекъснато тръби: училището е в опасност! Престъпността се премества от улицата в класните стаи! Ако има урок, който не трябва да забравяме, той е, че училището не може да спаси обществото, но моралът и успехите в утрешния ден на обществото зависят от днешния ден на училището.
Днес у нас, за разлика от страните с развита демокрация, се пренебрегва зависимостта между характера (стила) на възпитанието и равнището на развитие на гражданското общество. Забравя се проверената във времето азбучна истина, че се  взаимстват идеи, а не опит, че опит за тяхното реализиране се създава при конкретни обществени отношения и ниво на развитие на гражданското общество. Недопустимо е да се противопоставя свободата на личността на контрола и търсенето на отговорност, самоуправлението на управлението, самовъзпитанието на възпитанието. У нас се пренебрегна изстраданата в страните с развита демокрация азбучна истина, че тези подходи се намират в диалектическо единство, че противопоставянето им закономерно води или до педагогическа диктатура, както бе у нас до 1989 година, или до

педагогическа анархия

както е сега.
Известно е, и то добре, че при педагогическата диктатура обществото обезличава личността, а при педагогическата анархия личността се противопоставя на обществото, пренебрегва законите, интересите и традициите.
Днес взаимоотношенията и взаимодействието между училището, семейството и обществото имат твърде различни измерения, противоречия, съответствия и несъответствия, определящи и наложени зависимости, стихийни и съзнателни отношения - на хаос или подреденост. В момента в парламента се обсъжда вече на второ четене проектът за нов закон за предучилищното и училищното образование. В него специално внимание заслужава проблемът за обществения контрол в образованието на гражданското общество. За мен общественият контрол е средство за привеждане на поведението на подрастващите в съответствие с обществено необходимите изисквания. А общественият контрол неизбежно влияе на самоконтрола. В резултат на това се удовлетворяват обществени интереси.
  Обществото е конструирало разгърната система на обществен контрол върху образованието чрез централизирани и нецентрализирани органи, чрез подготовката на учители, чрез вътрешните професионално-педагогически отношения. С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище се предвижда да бъде създаден  обществен съвет за граждански контрол върху управлението им. В обществения съвет ще се включват: представител на общината, представител на финансиращия орган, представители на родителите на учениците и представител на бизнеса (за техникумите).
Необходимо е според мен с право на съвещателен глас в работата на обществения съвет да участва и представител на ученическото самоуправление. На заседанията на този съвет има право да присъства и директорът и да изразява становища по обсъжданите въпроси. Гости могат да са представители на РИО, синдикатите, общественици, експерти и др.
Основните функции, които се предоставят на обществения съвет, са да дава становища за разпределението на бюджета и неговото изпълнение, стратегията за развитие на училището, както и да предлага мерки за подобряване на качеството на образователния процес и гражданското възпитание на подрастващите, да дава препоръки за подобряване ефективността на управлението при атестирането на директора, както и да участва при създаването и приемането на Етичния кодекс на училищната общност. Доколкото обаче училищните настоятелства като структура - общо взето със същите функции, се запазват в новия закон, от проекта за него никак не става ясно по какво ще се отличават съветът и настоятелството и как ще се избегнат дублирането и рискът да бъдат вземани различни решения по един и същи въпрос от две различни структури в самото училище.
Нещо повече - докато изборът на настоятелството е повече работа на самото училище, в обществения съвет законът ще постанови задължително участие на хора от местната изпълнителна власт, което поставя под съмнение заявеното желание за демократичност и ГРАЖДАНСКИ контрол върху управлението и дейностите в училището. Директорите на училищата и без това са притиснати до стената от управляващата политическа сила и от местната власт, за да има нужда от още една "преса".