Има и друг избор, но защо не е масов?

Добрата стара зала "България", наричана все още от някои "храм на българската култура", е дала подслон на поредна изложба във фоайетата си. За да осигури, ако може, допълнително доза настроение на ценителите на класическата музика. Изненадата този път е, че картините са някак различни, много "японски" и толкова цветни, че няма как човек да не се сети колко много "Япония" имаше преди време у нас. Не само чрез книгите на Марко Семов, не само заради традиционните седмици на японското изкуство в София, организирани от посолството на Страната на изгряващото слънце. Не само поради спомени от мощно присъствие на японския бизнес преди години у нас. Или заради информациите колко много истинско българско кисело мляко се произвежда и консумира в далечна Япония. А и заради особените симпатии, които българите винаги са изпитвали към тази екзотична за нас страна. Разбира се, предимно с нейните икебана, хайку, бонзай или театъра Кабуки.
Трудно е да се повярва, че тези емоции, които изпитваме към древния свят на Япония с нейното преклонение пред природа, традиции или плодовете на ръчния труд, са намерили място в сърцето и на една българка, която от 12 години работи там, където изгрява слънцето и където все още повечето хора се венчават в техните "носии". Авторката на картините в зала "България" е Валентина Ганева-Щерева, която е треньор по художествена гимнастика в Кумамото. Може би  самотата, която неминуемо е спътник в живота на всеки чужденец, намерил работа зад граница, е причина тази млада българка да търси път и към нещо друго, ново, различно, красиво. И то

да запълва празнота в емоционалната й душа

А може би артистичната й природа, останала още от времената, когато е била наша национална състезателка под ръководството на Нешка Робева, я е насочила към изкуство, което за Япония е древно и обичано, но у нас е малко познато.
С тази своя десета поред изложба Валентина Ганева запознава посетителите на класически концерти с изкуството Ошибана, което чрез изсушени цветя и растителни материали върху ръчно изработена хартия изразява възхищение от багрите на природата и човека като най-висше нейно творение. Не е за вярване как една млада българка  е съумяла не само да се научи на това запазено от векове и особено популярно японско изкуство, но и да му даде своя поглед, европейския, за да го обогати с въображение, което издава български почерк.
Не е случайно, че изложбите й са били откривани от майстор като акад. Светлин Русев, а нейни картини са притежание на колекционери не само от Япония, но и от Канада, Франция, ОАЕ, Германия, Великобритания. Картините привличат погледите, хората се тълпят пред тях и оживените коментари говорят, че любопитството прераства във въодушевление от срещата с неповторимата природа на островната държава, поднесена с особената магия на творец с въображение и неподправена емоция.
Да се чуди човек защо толкова малко знаем за такива българи, които са намерили професионална изява зад граница и то толкова далеч, но не са останали в сферата на "обслужващ персонал", защото имат други нагласи, друга мая. Или просто са се възползвали от условия, които са дали възможност да избуи натрупан вътрешен потенциал, който в крайна сметка ги прави

мост между два народа с различна култура

и традиции. Мост, който по-скоро сближава, отколкото разделя представите за света, нравите и ценностното богатство на хора, отстоящи на хиляди километри едни от други. Това са два народа, дошли от древността, които никога не са пропускали да подчертават уважението, което изпитват към постигнатото от другия.
Може би затова тази изложба има и по-различно измерение. Освен наслада за душата, дава и различен поглед и познания в област, която "не е в дневния ред на обществото". Още повече, че художничката дели времето си между Япония и България, защото не е изоставила и своите възпитанички в София, което също не е често срещано явление сред тези, които предпочетоха Терминал 2. Значи има и друг избор, но защо ли не е масов?
Една изложба, а колко много въпроси, и то определено свързани с онзи "дневен ред". Няма как ценителите да не са си ги задали, докато се радват на пъстрите японски пейзажи и цветя в рамка. Дано и авторката оценява по достойнство постигнатото от нея.


Валентина Ганева-Щерева в традиционни японски дрехи...


... и сред своите възпитанички