Дълбоко преживяващ живописец

Рафаел Михайлов е роден през 1902 г. във Велико Търново. През 1934 г. завършва живопис в Художествената академия в София. Учи при изтъкнатите ни творци проф. Иван Ангелов, проф. Харалампи Тачев и проф. Дечко Узунов. От 1935 до 1961 г. е учител в провинцията и в София. Един от учредителите е на Дружеството на новите художници, възприело социалистическия реализъм като своя естетическа програма. Рафаел Михайлов почива в София на 20 октомври 1969 г.

Автопортрет

През тази година се навършиха 110 години от рождението на един от най-интересните представители на модерното ни изкуство през първата половина на ХХ век - живописеца и поета Рафаел Михайлов. Той е самобитен художник, който не е свързан с конкретна художествена школа. Сред изкуствоведите е известен като създател у нас на т.нар. метафизична живопис, която е част от европейското изобразително изкуство през 30-те и 40-те години. Следвайки тази тенденция в България, Рафаел Михайлов се стреми да прави универсално, звучащо силно изкуство, надживявайки условностите на бита, свързани с конкретна епоха. Негови последователи у нас са живописците Магда Абазова и Васил Бараков.
Ранните му творби са предимно акварели, отличаващи се с експресивни изразни средства, с богат колорит при изграждането на формите, с многообразни нюансировки на сенки и светлини, в които има съществено значение полутонът - пейзажи и битови композиции, отразяващи трудния живот на бедните селяни - "Пролет", "Къща в Пасарел", "Селски празник".
Творецът използва възможностите на художествената деформация, с което се утвърждава като един от изтъкнатите ни пейзажисти от края на 20-те и началото на 30-те години.
След 1934 г. Рафаел Михайлов използва в изкуството си предимно възможностите на маслената живопис и освен пейзажи създава много натюрморти и интериори. Воден от изострената си творческа чувствителност, той е в диапазона между импресионистичното и експресионистичното виждане, рисувайки в изтънчени колоритни гами, наситени с емоционалност, които изразяват лиричната му натура - "Къща в Карлово", "Есен край Княжево", "Лъвов мост", "Пейзаж от Търново", "Пейзаж от София", "Пейзаж при залез", "Септемврийско утро", "Край канала", "Автопортрет" и др. "Природата е представена с поразителна простота, звучи като изповед", пише за изкуството му Вичо Иванов в албумното издание, посветено на неговото изкуство, отпечатано през 1964 г. "Рафаел Михайлов принадлежи към поколението напредничави творци, което израсна в тревожно време - време на две световни войни, на пролетарски революции и началото на социалистическия строй... Той създава одухотворена живопис, творбите му имат силата на драматични експресии", отбелязва Вичо Иванов.
Участва редовно в общите художествени изложби. През 1956, 1963 и 1967 г. реди самостоятелни изложби в София. Негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Велико Търново, Бургас, Русе, Плевен, Варна, Враца, Сливен и др.
Рафаел Михайлов оставя своя следа и в нашето поетическо изкуство. През 1967 г. издателство "Български художник" пуска от печат сборник с негови стихове, озаглавен "Мигове", под редакцията на Петър Караангов, който подчертава: "Поет в живописта, той е неизбежно живописец в поезията." Лириката му - непосредствена, проникновена и дълбока, е витална, изпълнена с любов към българската природа. Отличава се със своя лаконизъм, със силата на вплетените в нея родолюбиви чувства и с жизнеността на жилавата трева, устоявайки на вятъра дори по заснежените наши хълмове. Ето едно от неговите забравени стихотворения:
Земята ни е хубава.
Тя ме радва и ме чака в пръстта си.
Слънцето й е скъпоценно, златно.
Ветровете й са цигански,
те ме повдигат като шатра
и ми слагат криле.
Вечерите й са като планини и като полета.
Въздухът й трепери като криле на пеперуда
и ми дава обич да легна върху нея
с разперени ръце.