Крах на румънския управленски модел

Повече от 2 седмици румънските медии упорито разпространяваха информации за раздорите в Социалнолибералния съюз (СЛС) и правителството, сформирани главно от Социалдемократическата партия (СДП) и Национал-либералната партия (НЛП). И преди се появяваха догадки и клюки за несъгласия в тях по някои проблеми, но сега ръководителите на двете партии открито разкриха неблагополучията в ляво-дясната коалиция.

Препъникамък на двете партии стана неразбирателство по искането на национал-либералите да бъде поставен зам.-председателят на партията Клаус Йоханис за заместник на премиера и министъра на вътрешните работи (ключов пост). Министър-председателят Виктор Понта е изразил своите възражения, след което десните партньори се заканиха да напуснат СЛС и правителството. Председателят на НЛП Крин Антонеску заплаши, че "Румъния ще има правителство на СЛС с вицепремиер Йоханис или няма да има правителство на СЛС". А самият Йоханис заяви, че "СЛС е съществувал на книга, а не в действителност".
И така управляващият СЛС се разпадна. Случаят Йоханис не бе причина за настъпилия развод, а само повод. Между двете партии съществуваха и други различия. Социалдемократите отказаха да имат единна листа с десните партньори за общоевропейските избори. Несъгласие имаше и по редица законопроекти, предстоящи за обсъждане в парламента.
Решението за напускане на СЛС от национал-либералите бе взето от ръководството във вторник. Председателят на партията Антонеску призна в своята реч, че "това положение (разногласията в СЛС - б.а.) повече не може да продължава". Някои членове на ръководството не са изразили съгласие. Бившият румънски премиер М.П. Търичану е възразил, че се избързва, не са водени разговори между двете партии. Но мнозинството е решило партията да се оттегли от коалицията. Отправено е искане до министри и държавни секретари - членове на партията, да напуснат правителството, а от премиера Понта е поискано да подаде оставка. На местните структури е дадена възможност да решават сами, без натиск отгоре, как да постъпят.
Във връзка с настъпилите изменения в управляващите среди печатът отбелязва, че те са станали не без стимули отвън. Вестник "Романия либера" писа: "Тандемът Антонеску-Клаус Йоханис се ползва с подкрепата на западни ръководители." За ролята на Йоханис, който е от немски произход, в развоя на събитията някои наблюдатели напомнят за преминаването му от Демократическо-либералната партия (ДЛП), оглавяваща предишното правителство на десницата, към национал-либералите. Крин Антонеску изрично посочи, че като минат в опозиция, ще търсят други партии за сътрудничество в десницата.
След заседание на ръководството на СДП Виктор Понта, председател на партията, изрази за последен път надежда, че национал-либералите няма да излязат от СЛС. Той същевременно подчерта, че няма да подава оставка.
При свършения факт премиерът е започнал консултации с други парламентарни партии за създаване на нов кабинет. Между тях са Консервативната партия, която участваше и досега в правителството, Социалдемократическият съюз и др. Преговори се водят и с Демократическия съюз на унгарците в Румъния (ДСУР), който национал-либералите не приемаха в предишното правителство.
Според предварителни проучвания новото правителство ще може да разчита на 318 гласа в парламента при необходимите за това 288 гласа. Разположението на силите на десницата още не е известно. Със сигурност думата трябва да си каже и президентът Бъсеску.

Малък коментар

Така опитът за румънски модел на съвместно ляво-дясно правителство се провали. Подобен опит бе направен и преди с дясната Демократическо-либерална партия (ДЛП), но и той завърши безуспешно. Някои румънски анализатори обясняват това явление с балканските нрави и непримиримост на политическите страсти. Други наблягат на растящото социално разделение и резултатите от кризата. То не липсва и в други балкански страни.
Печатът дава различни коментари. Вестник "Адевърул" характеризира положението като "специфична национална демокрация". Други коментатори иронично подхвърлят, че е "извършен държавен преврат", "заговор на правителството срещу себе си". Вестник "Журналул национал" изтъква, че политическата криза - 2014 г. е "дежа вю". "Кабинетът Понта е станал цел на ръководството на НЛП, което пее по партитури на ДЛП със солист президента Бъсеску." Общо е мнението, че 24 години след свалянето на предишния режим управлението е претърпяло различни форми - "режим на конституционен разпад", "изкривена пазарна икономика", "изопачен популизъм". Някои коментари стигат до извода, че "събитията водят към хаос".
Независимо от медийните характеристики разпадането на СЛС ще има сериозни последици във и извън страната. Ще настъпи напрежение на локално равнище, където на мястото на представителите на национал-либералите в местните административни органи трябва да дойдат нови хора. В някои местни органи и двете партии - СДП и НЛП, имат свои кадри. От общо 41 области (жудеци) 22 се ръководят от социалдемократи, но в администрацията има членове на НЛП.
От разпадането на СЛС ще настъпят положителни и отрицателни последици и за двете партии. СДП получава възможност да състави и оглави новото правителство, да поддържа своето влияние в страната, да изпълни проекти в социално-икономическата област, които национал-либералите не приемаха. Губи обаче предишното мнозинство с НЛП в парламента от 75% и по-голям електорат.
Какво печели и какво губи НЛП? Като минава в опозиция, тя си развързва ръцете за сътрудничество с други десни партии и повишава шансовете си да издигне своя кандидатура за бъдещите президентски избори. Но няма да разполага вече с министерски постове, префекти в областите. Лишава се от еврофондовете в редица проекти.
Промяната в управляващите среди на северната ни съседка не може да не се отрази на нейния имидж извън страната и специално в Брюксел. Еврокомисията следи отблизо положението в Румъния и България и политическата нестабилност създава допълнителни грижи и усилия. Досегашното ляво-дясно правителство в страната събуди у някои среди надежди за успешно и по-спокойно бъдеще, но то се оказа илюзорно.