
Православен календар
Църквата почита на 24 февруари първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител
/ брой: 36
Светата и честна глава на Христовия Предтеча преминавала дълго време от един човек в друг и била съхранявана сред благочестиви християни
Когато била отсечена честната глава на свети Йоан Предтеча, дъщерята на Иродиада я приела на блюдо и я отнесла на майка си. Тази нечестива жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в беззаконие, и не позволила да предадат главата на погребение заедно с тялото на светеца, за да не би той да възкръсне и отново да почне да я изобличава. Учениците на свети Йоан Кръстител тайно взели тялото му и през нощта го погребали в самарийския град Севастия. А Иродиада закопала главата дълбоко в тайно място в двореца си.
Жената на Иродовия домакин Хуза, на име Йоана, я взела тайно през нощта, поставила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в един от имотите на Ирод. След много време знатен велможа, на име Инокентий, повярвал в Иисуса Христа. Дошъл в Йерусалим, купил това място на Елеонската планина, построил си там килия и станал монах. Намерил скрития в земята глинен съд с главата на Христовия Предтеча и започнал да я съхранява. Предчувствайки кончината си, я скрил на същото място, където била килията и църквата, която с времето се разрушила.
Когато великият цар Константин се възкачил на престола и просветил земята си със свето Кръщение, майка му света Елена започнала да възобновява йерусалимските светини. В това време двама монаси се уговорили да отидат заедно в Йерусалим, да се поклонят на честния Кръст, намерен от царица Елена, и на гроба Господен. Свети Йоан Предтеча им се явил в сънно видение, открил им мястото, където била погребана честната му глава, и наредил да я вземат. Те я намерили, сложили я в чувал и се върнали обратно.
Един беден грънчар от град Емеса срещнал монасите, носещи главата на Кръстителя, и продължил пътя си заедно с тях. Те му дали да носи чувала. Явил му се свети Йоан Предтеча и му рекъл: "Остави спътниците си и бягай от тях с чувала, който държиш в ръцете си." Той наредил това, защото виждал леността и нерадението на монасите.
Човекът избягал и се върнал у дома при жена си, носейки честната глава. Господ благословил дома му. Грънчарят започнал да живее сред изобилие, но не се възгордял, а давал щедра милостиня на бедните. Когато приближило времето на кончината му, той положил светата глава в съд за вода, заключил го в ковчег и го предал на сестра си. Преди смъртта си тя трябвало да го предаде на някой богобоязлив и добродетелен мъж.
Светата и честна глава на Христовия Предтеча преминавала дълго време от един човек в друг и накрая била предадена на някой си йеромонах Евстатий, който живеел в пещера недалеч от Емеса; той бил заразен с ереста на Арий и нямал страх Божий. Болните, които идвали при него, получавали изцеление от чудесната благодат, изхождаща от главата. Но Евстатий приписвал тази благодат на себе си и на ереста си. Жителите на Емеса узнали зловерието му и емеският княз заповядал да го изгонят от пределите на тази област. Евстатий скрил съда дълбоко под земята, понеже се надявал след време да се върне и да го вземе. Но когато той напуснал пещерата, в нея се поселили благоверни и добродетелни монаси, тъй че той вече не можел да влезе в нея.