Ще ни попречат ли облаците да вярваме в слънцето

Вече четвърта година пътуваме по живописната, плодородна, потънала в зеленина Кримска земя, покрай 24-те уникално врязани в сушата залива на Севастопол, придаващи особен колорит на местния релеф, където сградите, историческите мемориали и археологическите паметници са разположени амфитеатрално на градските хълмове и добавят особена артистичност на цялостния пейзаж. Именно тук засега се установи провеждането на Международния кинофорум "Златен Витяз", който продължава да пътешества не там, където е комфортно, а където има необходимост от него. Позитивният му призив "Културата като отбрана на човешката душевност" в течение на повече от четвърт век прокънтя както по територията на Русия, така и далеч зад граница. Вървиш по крайбрежния булевард или из залите на кината "Русия" и "Москва" и все се намира някой да ти се усмихне и да те поздрави. Явно местните жители вече свикнаха с мероприятията на "Златен Витяз" и с онези, които от години участват в него.
Но винаги в задъханото всекидневие на фестивала "изникват" нови сюрпризи. Такъв за мен тази година (22-31 май) бе настоятелното желание на българската диаспора да се срещнем и да разговаряме. След като завърших работата си като председател на журито в конкурса за документални късометражни филми, предложих срещата да се състои вечерта в емблематичния хотел "Севастопол", където бяхме настанени. За моя изненада тъкмо навреме във фоайето пристигна една отлично изглеждаща група от елегантно облечени хора с интелигентни физиономии, които ласкаво ме приветстваха. Очаквах странни или куриозни въпроси, изникващи от ситуацията на днешна България, но се оказа, че сънародниците ми вече бяха осведомени за основните събития, свързани с нашата политика. Разказаха ми за току-що проведената среща в Сочи на президента Румен Радев с президента на Руската федерация В. В. Путин, която по време съвпадна с предварителната пресконференция в зала "Адмирал" с журналисти, участници във фестивала и зрители. Аз от своя страна добавих отзивите, които бях прочела за гастрола на Софийската опера и балет на сцената на Болшой театър в Москва: подробно бях разпитала мои приятели музиканти, които пътуваха с мен в същия самолет. Тези несвързани на пръв поглед събития се подредиха в съзнанието ни по особен начин. Последваха въпроси за някои от българските филми, които бяха гледали и вече осмислили. А в програмата на тазгодишния форум бяха включени 137 кинотворби от 28 страни, между които Азербайджан, Афганистан, Армения, Бразилия, Киргизия, Ирландия, Исландия, Южна Корея.
Не по-малко любопитен бе и фактът, че на тържественото откриване на сцената на Академичния драматичен театър "А. В. Луначарски" на ХХVII МКФ "Златен Витяз" бе прочетено приветствено слово, в което президентът Путин оценява високо дейността на форума през изтеклите десетилетия. "Завоювайки вярна, предана аудитория, вашият фестивал зае достойно място в календара на най-значимите обществени културни събития - се отбелязваше в него. - Той изпълнява благородна, в същността си подвижническа мисия: да съхранява високите духовно-нравствени ценности, историческата памет и традициите на патриотизма и гражданската отговорност и, разбира се, да помага за развитието на международните хуманитарни връзки, добросъседски отношения и взаимно разбирателство между хората."
Тази оценка доказаха отново пълните зали и сутрин, и следобед, и вечер, когато се показваше включената във фестивалната програма продукция. Въпреки оскъдната реклама (поради ограничените финансови средства) зрителите тук привикнаха да  очакват с нетърпение форума и да следят новите произведения на световното кино. След завършването на прожекциите те често ни задаваха любопитни въпроси, свързани с изясняването на някои събития или изразни средства. Така че взаимната връзка филми - автори - специалисти - публика бе в пълен ход. Едва ли има нещо по-важно за едно културно събитие от тази задушевна атмосфера! Радостен е и фактът, че наградите, произнесени от председателите на шестте конкурса, до голяма степен съвпаднаха с очакванията на аудиторията.
Макар и показан от 13.40 ч. в събота (26 май), 62-минутният документален филм "Нейната изповед" на Иван Ничев бе посрещнат с възторг и нестихващи аплодисменти. След прожекцията зрителите продължаваха да обсъждат съдбата на уникалната по рода си героиня Костадинка Кунева - емигрантка в Атина, устояла докрай, с цената на изключителни усилия, своята кауза в защита на правата на трудещите се. През 2014 г. над 300 хиляди гърци я избират за свой представител в Европейския парламент. За разлика от журито на 23-тия Фестивал на българското документално и анимационно кино, което в Пловдив пренебрегна тази творба, тук тя бе оценена високо с престижния приз за най-добра режисура "Александър Сиделников" за "ярко превъплъщаване на екрана на хуманната тема в защита на човешките права и достойнство".
Заслужена награда - "Сребърен Витяз", в конкурса за дебютни и студентски филми получи 26-минутната игрална новела "Охлюви" на Албена Пунева по сценарий на Красимир Крумов. За жалост въпреки високото ниво на българското игрално кино, завоювало напоследък висока оценка на редица значими международни фестивали, тази година в конкурса за игрални филми, оглавен от известния режисьор Горан Паскалевич, не участваше наш филм по чисто технически причини. Специалният приз в тази селекция бе отреден на Мел Гибсън (който за втори път се състезава успешно в този фестивал след "Страстите Христови") за новата му антивоенна творба "По законите на съвестта" (австралийско-американска копродукция). Неговият главен герой Дезмонд Дос - лекар от американската армия, по време на Втората световна война - в битката за Окинава, отказва да убива хора и се оказва първият убеден пацифист в историята на САЩ, удостоен с Почетен медал. В този силен конкурс бяха връчени два "Златни Витяза": на полските режисьори Йоана Кос-Краузе и Кшищоф Краузе за "Птици пеят в Кигаля" за хуманно подадената ръка на местна девойка по време на Гражданската война в Африка; както и на младия руски режисьор-сценарист Клим Шипенко за "Салют-7", изграден по реални събития, свързани с известната космическа станция, чиято експедиция се превръща в опасно изпитание.
Специално искам да отбележа сериозния подбор на филмите, включени тази година в състезателните програми. В конкурса за документални късометражни филми, който имах удоволствието да оглавявам, ситуацията бе същата. Сред 30-те творби тук безспорно се открои 40-минутният филм "Последният парад на "Беззаветни" на руската режисьорка и сценаристка Татяна Скабард - авторка на над сто произведения, с редица фестивални награди. Той изследва с изключително документално майсторство и проникновение в човешката душевност най-актуалната, глобална тема, засягаща целия съвременен свят: мир или война. Пресъздаденият на екрана емоционален групов портрет на флотския екип, готов за саможертва в името на Родината, разтърси аудиторията. Той се открои на фона на реалните събития през 1988 г., когато в съветските териториални води, близо до Севастопол, безцеремонно се втурват американски кораби. Кой да отстъпи и на каква цена?! Цялата отговорност се стоварва върху плещите на контраадмирал Владимир Иванович Богдашин, който пред очите ни извършва уникален подвиг и неслучайно се превърна в шлагер на официалната церемония при закриването на фестивала. В неговите ръце с изключително вълнение положих Голямата награда "Златен Витяз". Тези дни той ще идва в София и искрено се надявам още веднъж да се срещна с него... Ето за личности от такъв ранг има смисъл да се създава изкуство. Те ще останат в съзнанието на поколенията, ако не бъдат унищожени или превърнати в роботи.


"Нейната изповед" - реж. Иван Ничев
 

"Охлюви" - реж. Албена Пунева


"Последният парад на "Беззаветни" - реж. Татяна Скабард