Оперирани от чувство за срам

Трябва да призная, че Сергей Лавров ми е много симпатичен. Истински представител на голямата руска дипломатическа школа. Спокоен, делови, винаги добре премерен. Нищо излишно в поведението му. Масивен, но заедно с това и изненадващо пъргав в мисълта си. Не завиждам на противниците му. Какво да кажа за онези, които нямат и представа за голямата дипломация, след като си позволяват да заявят, че думите на Лавров граничели с "невъзпитаното поведение" (б.р. - определението е на българския външен министър Даниел Митов). Сигурно г-н Митов не е разбрал онова, което са научили мнозина истински дипломати - че в подходящия момент ще бъдат поставени на мястото си.
Ще си позволя да споделя усещането си, че г-н Лавров, произнасяйки се по определени въпроси, не винаги разполага с необходимата точна информация. Вината, разбира се, не е негова, тя е на тъй престижното иначе руско разузнаване, което не му е предоставило необходимите за съответния случай данни. Иначе откъде наистина г-н Лавров ще знае в какво отношение министър-председателят на България Бойко Борисов се намира с моралната категория срам.
Придобих това усещане, когато се запознах с изявлението на Сергей Лавров по повод думите на Бойко Борисов, че България се отказала от осъществяването на енергийните си проекти с Русия, включително и "Южен поток", в интерес на Съединените щати. Според г-н Лавров, ако той е бил на мястото на Борисов, би се срамувал пред своите избиратели заради така направеното признание. Очевидно Сергей Лавров е предположил, че Бойко Борисов е в състояние да изпитва чувството срам, което изпитва всеки нормален човек. Сериозна грешка. У Борисов - срам, колкото у циганин кисело мляко, както казва народът.
Нашият премиер не е в състояние да изпитва срам. Той изобщо не знае какво е онова странно състояние на човешкия дух, което сме приели да наричаме срам. По думите на Маркс срамът е гняв, насочен срещу нас самите. Но Борисов може да

изпитва гняв единствено срещу другите

не и срещу самия себе си, с какъвто и грях да е натоварена душата му.
Спомням си гнева, с който той се нахвърли срещу народната представителка Корнелия Нинова, позволила си от трибуната на Народното събрание да му постави някои неудобни въпроси. "На мен няма да ми говорите така - размаха той яростно пръст срещу Нинова. - Така можете да говорите на мъжа си, на любовника си, не и на мен." Бойко Борисов явно се изживява като свещена крава, към която благоговейното отношение за всеки гражданин е задължително.
Във всички случаи самият Борисов има наистина възторжено отношение към себе си. Той е Той! Той е, който е дал пари за увеличение на пенсиите, той е, който е построил този или онзи междуселски път, той е, който е показал вярната посока, в която трябва да вървят България и светът, той е, който...
Самочувствието на Борисов не му попречи все пак да направи публичното признание, че е прост. На среща с трудов колектив в Кърджали той в прав текст заяви: "Аз съм прост, вие сте прости, затова се и разбираме." Той, разбира се, не изпитва никакъв срам, че е прост, защото, както вече отбелязах, изобщо не познава това чувство.
За да бъда точен, трябва все пак да кажа, че има и случай, в който Бойко Борисов сам заговаря за изпитван от него срам. Той бил изпитвал срам, че толкова много дипломати са се оказали агенти на Държавна сигурност, без при това да обясни защо не изпитва например срам, че няколко десетилетия е бил член на БКП и като офицер от МВР е участвал във всички надлежно провеждани репресивни мероприятия. Той е толкова предан на БКП, че когато е трябвало да избира между службата в МВР и БКП, е избрал БКП.
Ще си позволя да отбележа, че неведнъж съм имал случай да маркирам пълното отсъствие на срам у Бойко Борисов. Чувството за срам на този човек е очевидно ампутирано. Кога и как е станало това, не зная, но зная, че в цялото духовно битие на особата Борисов няма да откриете и следа от това чувство. Такъв нравствено осакатен човек е, за съжаление, не само той.
Цялата

политико-икономическа групировка, наречена ГЕРБ

е лишена от чувството за срам. Отбелязах това обстоятелство в своята статия "Размишления на тема срам" (ДУМА от 18 август 2009 г.), в която се занимавах с чувството на срам у г-жа Цецка Цачева. Статията ми завърши със следния пасаж: "Не зная как стои въпросът за срама на другите бивши членове на БКП, заели ръководни позиции в ГЕРБ, като например Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Божидар Димитров. Този въпрос го поставям на обществено обсъждане. Аз самият ще си позволя дързостта да изкажа мнението, че поне у тези тримата трудно ще открием някакво подобие на срам."
Ще приключа с препоръка към дипломата Сергей Лавров: Не търсете, г-н Лавров, у хората това, което те изначално нямат.