18 Ноември 2024понеделник04:58 ч.

Кой казва, че вузовете ни са много?

С поправка в току-що приет закон властта ще разреши и на колежите да пуснат конвейера за професори

/ брой: 168

автор:Велиана Христова

visibility 3918

Колежите от системата на висшето образование за кой ли път са в дневния ред на парламента и отново - със скандал. Откакто преди 15-ина години т.нар. полувисши институти за педагогически кадри бяха трансформирани и родиха първите колежи, педагогическата насоченост изчезна, а този вид висши училища винаги са оставали проблемното "доведено дете" в системата на висшето образование. Когато в България бяха въведени образователните степени, за колежите се наложи да се измисли нещо, отговарящо на по-краткото по време обучение в тях и това "нещо" бе наречено специалист.           
През 2007 г., след влизането ни в ЕС, се оказа, че стандартите на континента изискват медицинските сестри да се обучават три години за степен "бакалавър" с 4600 часа учебна натовареност. Това влезе в колизия със Закона за висшето образование, според който степента "бакалавър" се получава във вузовете у нас след 4-годишно обучение. Пак се наложи да се измисли нещо, с което двата вида бакалаври - колежанските и академичните, да се разграничат. Този път депутатите нарекоха "нещото" с название "професионален бакалавър". Всички колежи имат право да обучават само до ниво "професионален бакалавър" (това не пречи някои от тях да пишат в сайтовете си, че правят програми за "бакалавър", "магистър" и дори за "доктор"). Изискванията за преподавателския състав на колежите и за хабилитираните лица, преподаващи в тях на основен договор, са доста по-ниски от тези, които са задължителни за специализираните висши училища и за университетите.
Колежите във висшето образование са два типа - едните са в структурата на съществуващите университети (в момента 23), другите са самостоятелни. У нас те са създадени предимно в последните години и са основно частни. За малко през 2004 г. да се пръкне колеж дори в община Минерални бани, Хасковско. Всъщност държавен колеж в България има само един - този по телекомуникации и пощи. Частните самостоятелни колежи са 8, от които един (колежът по телематика в Стара Загора) бе закрит от НС тази година поради получена два пъти поред отрицателна акредитация.
За колежите се заговори пак, когато през тази пролет министър Сергей Игнатов обяви, че ще се намалява 4-годишното обучение на академичните бакалаври до 3 години, защото такава била тенденцията в Европа. Целта е бакалаврите да излизат по-бързо от висшите училища и да се вливат гъвкаво в пазара на труда. Веднага се появи въпросът каква ще е разликата между двата вида бакалаври (от колежите и от университетите), при положение че ще учат еднакъв брой години, а учебните програми и на едните, и на другите по принцип имат повече практическа насоченост? Логичен вариант е обучението в колежите при това положение да се намали на 2 години, но тогава те биха се уеднаквили с професионалните колежи след средно образование, които се регистриат по Закона за професионалното образование и не са висши училища.
Някъде през март т.г. Игнатов твърдеше, че всеки момент ще се появи проект за нов Закон за висшето образование, който ще уреди и проблема с колежите. Такъв проект и до момента няма. Дълго време обаче министърът обясняваше, че самостоятелни колежи вече няма да има, че съществуващите или ще се влеят в структурата на съществуващите вузове, или ще се развият до специализирани висши училища, или ще бъдат закрити.
След това обаче (без връзка с въпроса за колежите) МОМН прокара през Министерския съвет и през НС скандалния Закон за развитието на академичните кадри, който замени Закона за научните степени и научните звания. След ветото на президента, отхвърлено автоматично от мнозинството, въпросният закон за академичния състав сега виси в Конституционния съд, където бе вкаран от над 50 народни представители. Във връзка с него обаче колежите отново се появиха на сцената. Проблемът е, че законът премахна всички правила и изисквания, по които досега се получаваха степените "доктор", "доктор на науките" и званията "професор" и "доцент". Нещо повече - званията станаха длъжности, които важат само в конкретното висше училище. И степените, и званията се присъждат на място, по решение на 5-членни журита, съставени със заповед на съответния ректор. При това никакви изисквания за научни и професионални качества на кандидатите законът не предвижда - критериите са оставени по усмотрението на правилника на всяко висше училище. Първоначалният текст предвиждаше поне една бариера - право на това да имат само вузове с оценка "много добър" от акредитацията. В парламента това бе променено, гербаджиите добавиха и оценката "добър". Така всички вузове - качествени и напротив, получиха зелена улица да си създадат местни ВАК-чета. С всичката прелест на затворените разнокалибрени местни феоди. Сергей Игнатов определи закона като свое "върхово постижение", а професионалистите се хванаха за главата в очакване на стотиците нови професори от всякакъв калибър, които ще бъдат "произведени" по градове и паланки.
Все пак депутати от ГЕРБ проявиха малко разум и записаха в закона, че колежите нямат право да си правят професори и доценти и че ще попълват хабилитирания си състав чрез конкурси, които по договор ще се провеждат в сродни по тематика специализирани вузове или университети. Което е съвсем нормално поради липсата на достатъчен академичен кадрови капацитет в колежите. Публична тайна е, че в тях масово преподават хора, работещи на трудов договор в университетите, както и пенсионери. (Апропо, не е ясно защо забраната в Закона за висшето образование на щат във вузовете да стоят хора над пенсионната въраст, се спазва само от държавните висши училища, не и от частните.) Така или иначе, логично е, че когато капацитетът ти е да обучаваш студенти само до степен "професионален бакалавър", не е нормално да присъждаш научни степени и да "произвеждаш" професори. Самият Сергей Игнатов заяви: "Не виждам нарушаване на правата, ако един колеж влезе в договорни отношения с един университет, с който има еднакъв предмет на дейност". Това според него ще реши кадровите проблеми на самия колеж.
Да, ама не. Проблемът е, че хабилитираният състав на всяко висше училище има значение за неговата акредитация. Новото правило е, че при акредитацията всеки преподавател може да се числи само в един вуз. Ако в колежа преподават работещи в други вузове хора, той просто ще увисне без кадри при акредитацията. И ще трябва да се закрие. Което е напълно в унисон с намеренията на Игнатов самостоятелните сега колежи да се влеят в структурата на другите вузове. Напълно в разрез с тази идея обаче е това, което същият Игнатов чрез МС предлага в последните две седмици.
Не е минал месец от приемането на Закона за развитието на академичния състав, а МС внася в него... поправка. От депутатите се иска да одобрят правото и на колежите да си назначават 5-членно жури и да си правят каквито си искат професори и доценти - по критерии, записани в собствените им вътрешни правилници! На човек трябва съвсем кукувица да му е изпила ума, за да не се сети каква е целта на заниманието. Спешното и ударно производство на собствени хабилитирани кадри за запълване на щата ще спаси колежите от всякакви реформи чрез бъдещия Закон за висшето образование.
Освен това съвсем вероятно е всичките те да бъдат превърнати в специализирани висши училища, а защо не и в университети. Разполагащи с куп новоизлюпени по бързата процедура професори и доценти. Всеки ПУЦ ще може да се "бетонира" завинаги на нивото на онова качество, което в момента силно тревожи професионалистите, ако се съди по казаното на всички конференции, срещи и други форуми за висшето образование у нас. Кое ще попречи на такъв вариант, щом преди години с един замах 22 специализирани висши училища за един ден станаха университети с благословията на тогавашните депутати? Защо сега да не се появат още 10-ина? С благословията на сегашните.
Просто е обяснението на необяснимия уж факт, че се прави поправка в закон, приет само преди месец. Поправка, издаваща липсата на всякаква визия за развитието на системата на висшето образование. Обяснението се нарича лобизъм. Гарниран с популизъм.                        

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ