ВЕНЦИ

Миличкият Венци утре щеше да навърши 68 години. Този удивителен актьор и поет с нежна душа се обръщаше към приятелите и близките си с "миличък" и "миличка", студентите си наричаше  "миличките те..." Така назоваваше и нас, колегите му в издателство "Захарий Стоянов", където работеше в последните години, след като бе прогонен от "Сълза и смях". Дори тогава, когато стискаше зъби от болка след съсипващите организма химио- и лъчетерапии, ни погалваше с добротата и благостта си. А беше мъж отвсякъде, доказа го и с продължителната битка с болестта. По-малко от три седмици след като "представи ся к Господу", неговата съпруга Калина Попова го последва в отвъдното, за да докажат, че бяха неразделни и неразделни останаха. Двамата се вземат, след като играят Ромео и Жулиета на видинска сцена.
   Написал е в първо лице: "Биографията ми е почти география. Роден съм Любимец, Хасковско. Не смея да кажа село, въпреки че съм роден в село. Моите съграждани се дразнят, когато казвам, че съм селянче. Завърших Немската езикова гимназия в Бургас. Това ми даде най-много. Актьорите в Бургаския театър ме научиха какво е театър. Първата ми роля е във Видинския театър. Играх на щат в театър "София", в Сатиричния театър, в "Сълза и смях". След като ликвидираха театъра в България, вече се боря сам." (2004 г.)
  Театър "Сълза и смях" бе неговата светая светих. Тук изигра блестящите си роли, за които получи няколко национални награди; тук ръководи детско-юношеската студия, чиито питомци са Филип Аврамов, Иван Ласкин, Йоана Буковска, Иван Радоев, Деси Бакърджиева; оттук е изритан от партийното секретарство, защото в отсъствието на директора Стойчо Мазгалов пуснал "антипартийната" пиеса "1000 метра над морето" от Петър Маринков; тук беше директор, но бе изхвърлен от театралната реформа на Рашидов-Тодоров, която закри Нов драматичен театър "Сълза и смях" чрез сливане. Венци изгоря в битката да защити театъра: "Преживях го много тежко. Цяла седмица не можах да заспя, бях в абсолютен срив и мисля, че това отключи болестта ми." И написа най-тъжното си стихотворение, което завършва: "Сълза и смях" - сълзи без смях".
 Актьорът има над 30 роли в киното, много от които са блестящи - "Мера според мера", "Борис І", Защитете дребните животни", "Ешелоните на смъртта" и др., но остана в паметта ни с ролята на младия Маркс в филма на Лев Кулиджанов "Младостта на Маркс", за която е удостоен с Ленинска награда. Венци ни е разказвал как е снимал с този знаменит режисьор и с оператора на Тарковски - Вадим Юсов, с известни актьори от няколко страни, тези 2 години и 2 месеца са светъл спомен и огромна школа, а за ролята е избран измежду 197 кандидати. А след Десети да играеш Маркс се оказа голям грях. Венци посрещаше укорите с присмех и напомняше какво му разказал руският актьор Броневой, който е Мюлер в "17 мига от пролетта": "Всички до един си спомниха, че на младини съм играл Ленин, а забравиха, че съм играл и Мюлер." Той се гордееше, че Маркс е обявен за личност на хилядолетието, чел бе в оригинал негови неизвестни статии и писма. Но му беше тъжно, че копието от филма във фондовете на БНТ е изчезнало.
 Крачката му от сцената към книжовността бе обяснима - той винаги е живял с книгите, най-голямото му богатство е библиотеката му с 5000 тома, превежда пиеси от немски език, написа театроведско изследване - "Методология на първите стъпки", издаде книга с есета и публицистика "За началото и края". А поетичните му сбирки "Пространствата на мълчанието", "Лист неотронен", "Укротени думи" и "Будни нощи" са  доказателства, че е поет със свое неповторимо лице, българско звучене и завладяваща искреност. Но да говорят поетите. Любомир Левчев: "Когато думите звучат, разбираш, че те са наистина божествени. Но има и обратна магия, когато гласът се превръща в знак, неподвластен на времето."; Евтим Евтимов: "Венци Кисьов разговаря със себе си тихо, но тези, които имат сетива за поезия, го чуват добре, в този глас намират нещо свое и той повече гали, отколкото да натрапва внушения."; Никола Инджов: "Венцеслав Кисьов е трагически поет, изповядва необичайна вяра: "Животът див в мен крещи,/под нокътя на кутрето..."
  Във фоайето на "Сълза и смях" ще видите прекрасен портрет на Стойчо Мазгалов, той е дарение от художника Николай Янакиев. Дръзвам да си помисля, че там е и мястото за лика на проф. Венцеслав Кисьов - актьора, директора, театралния педагог, поета, преводача, дал цели 30 години на тази сцена, а и живота си. Нарцис Златанов ми разказа, че Венци, преди да стане директор, отишъл при Мазгалов да получи "на добър час", знае го от самия Стойчо. И двамата са родени в Любимец и са от жилав тракийски корен, и двамата оставиха диря с изкуството си. Светла диря!