Елате, хиляди доценти!

Просветното министерство огласи проект на Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), като 31 от текстовете на самия закон са оспорени в Конституционния съд от 52-ма депутати. На 2 юни т.г. съдът образува дело по тяхното искане, но още не се е произнесъл. В същото време ЗРАС е в сила от 24 май т.г. и това създава пълна неяснота как и кога трябва да се изпълнява.
С новия закон се премахва ВАК и се децентрализират напълно процедурите по присъждането на научни степени, заменят се званията с академични длъжности и конкурсите се вменяват на конкретните вузове и научни организации. Националната акредитационна агенция (НАОА) в началото на юли огласи свое правно становище по въпроса, като отбеляза, че законът не може да има обратно действие с нови правила спрямо вече започналите процедури. Съгласно

принципите на европейското право

законите следва да се изготвят паралелно с подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение, т.е. законът трябваше да влезе в сила заедно с правилника за приложението му, подчертават юристите на НАОА. Новият закон обаче бе приет, без да е придружен от правилник за прилагането му. Странна за практиката на ЕС разпоредба в самия закон казва, че правилникът трябва да е приет от МС до 24 юли, а до 24 август вузовете и научните организации трябва да създадат свои вътрешни правилници в съответствие с него. Нищо подобно не се случва, разбира се, което създава пълен хаос по отношение на степените и званията.
Нещо повече - според новия закон всеки преподавател може да е вписан само на един основен трудов договор, когато се акредитират вузовете и научните организации. Досега можеше да е на два договора. Съставът на преподавателите е един от най-важните показатели за акритацията и определянето на капацитета на вузовете. Този капацитет и наличието на

достатъчен преподавателски състав

пък с поправките в Закона за висшето образование в последните дни на лятната сесия на парламента се превърнаха в централен критерий за висшето образование изобщо. Но съставът на преподавателите във всеки вуз е един според действалия досега Закон за висшето образование, но е друг според новия Закон за академичния състав. И двата закона са действащи, поради което де юре и де факто нонсенсът е пълен.
По тези причини НАОА прати запитване до министър Сергей Игнатов - какво да се прави със започналите преди ЗРАЗ и преди поправките в ЗВО акредитационни процедури (главно по направления), които би трябвало да се довършат по старите правила. Ако това стане обаче, акредитацията ще противоречи на новите закони. Затова НАОА чака с правилника за приложение на ЗРАЗ да се уточни какво точно трябва да се прави.
Така всички законови срокове за правилника вече са нарушени от МОМН и Министерския съвет, Конституционният съд не се е произнесъл по самия закон. В тази нелепа ситуация МОМН пусна проект за правилник как да се прилага ЗРАЗ. колкото да накара мислещите хора съвсем да се хванат за главата. Какво съдържа въпросният документ, който е не по-малко скандален от самия закон.
 Правилникът урежда процедурите за степените и длъжностите и включва единните държавни изисквания за тях. Според самия закон оценяването и бъдещето на всички учени и преподаватели де факто зависи от неколкочленни местни журита, които ще се избират от национална листа на хабилитираните преподаватели. Тази национална листа се поддържа от НАОА и в нея се вписват всички хабилитирани лица (доценти и професори), предложени от вузовете, научните организации, МОМН и НАОА. Според правилника обаче предложенията се дават дори не от самите организации, а от "първичните звена". Като не обръщаме внимание на бораването с термин, несъществуващ в законите, да обясним, че "първично звено" според МОМН са "катедрата и съответстващата на нея структура в научните организации", каквото и да означава това. А "структурно звено" бил "факултетът и съответстващата на него структура в научните организации". Очевидно в МОМН нямат никаква представа от структурата на научните организации. Излиза обаче, че националната листа ще се съставя всъщност по предложения от катедри и секции по градове и паланки в България. МОМН пък ще предлага членове за листата от т.нар. регистър на преподавателите, който се поддържа от министерството и е засекретен за обществеността. А по принцип националната листа стана безсмислена, след като в закона отпадна изискването журитата да се съставят чрез жребий от тази листа. Фактически - който шурей и братовчед си предложи една катедра, той автоматически става "национална листа". Смях.
Базата данни за това псевдотворение ще се поддържа (прахосване на време, сили и пари) от Националния център за информация и документация (НЦИД) към министъра, пише в проекта за правилник. Но самата листа се съставя от НАОА. По един екземпляр от всяка защитена дисертация ще се предоставя също в споменатия НЦИД. Излиза, че администраивните дейности, които досега бяха ясно регламентирани във ВАК, сега се прехвърлят към няколко административни структури, чиято координация трудно ще бъде постигната.
Как според правилника се става "доктор"? Обучението за тази научна степен се извършва в първично звено, в което има поне едно хабилитирано лице от съответната научна област! Казано просто,

всяка катедра с един доцент

ще може да обучава докторанти. При толкова ниска летва (по-ниска от тази дори в самия закон) вече на никого не му е до смях. Все пак в правилника се предвижда, че докторантът полага изпити (т.нар. докторантски минимум) пред комисия от поне трима хабилитирани. Но дисертацията, пише в документа, трябва да е във вид и обем, съответстващ на изискванията на първичното звено. Т.е. изискванията за дисертация няма да са дори в рамките на даден вуз или поне на факултет, а ще се определят от катедрата с 1 доцент! Тук човек вече няма думи, остават му само звуци. Решението за присъждане на научната степен и за това може ли един специалист да прави наука ще се взема от 5-има души жури - по-точно с 3 гласа "за" - избрано в същата катедра, при това и от самия докторант. Един от петимата е научният ръководител, други двама от журито са рецензенти.

Пълно феодално самозадоволяване

Да сведеш оценяването на научните качества от система с три нива (съвет, комисия, президиум на ВАК) до гласовете на трима души е абсурд. Който може да се случва само в България. Що не отидоха да видят как се става "доктор" в коя да е европейска страна.
Същото нещо се повтаря и за висшата научна степен "доктор на науките". Пак катедрата, пак саморасло, определя кой е достигнал върховете на науката с най-висшата квалификация. При това тази висша квалификация и можене "няма значение за кариерното развитие на човека" - черно на бяло така е записано. Срам! Срам в рамките изобщо на Европа и света, където квалификацията и доказаните качества са поставени на пиедестал!
При заемането на научни длъжности в правилника също е пълно с абсурди. За "асистент" например може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита - за срок от 3 семестъра. Ако обаче човекът не е бил докторант, а е просто специалист, го назначават за асистент за 6 семестъра. Следва текст, който е направо за цирка: Ако в рамките на тия срокове - 3 или 6 семестъра, асистентът не придобие научна степен "доктор", го уволняват. Господа от МОМН, как се  "придобива научна степен" за година и половина до три?
Длъжностите "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат с конкурс, но също де факто решават научни журита - за "главен асистент" петима души, за двете хабилитирани длъжности - седмина. Решението на

тия затворени общества

влиза за осъществяване на избора във факултетния или научния съвет. И за трите длъжности се гласува очевидно с просто мнозинство, след като по въпроса за кворума в правилника няма нито буква. Да не говорим, че са записани изисквания като например, че можеш да станеш доцент и с 2 години преподаване или "като имаш една публикувана монография или равностойни публикации", каквото и да означава това. А то означава само едно - че професорите и доцентите ни по градове и паланки ще са твърде неравностойни помежду си. Какво да е съотношението на асистенти, доценти и професори решава всеки вуз сам за себе си, пише в проекта на МОМН. А в националната листа, която ще възпроизвежда доцентите и професорите, може да се впише всеки хабилитиран по свое желание, посочвайки 5 свои публикации. Това вече е утвърдено от министъра, както съобщи НАОА на ректорите. 
Горките стойностни учени и преподаватели! Такава посредственост ще се нарои и ще застане срещу тях, че отсега можем да ги ожалим. За нивото на бъдеща интелектуална България по-добре да не говорим.