Датата - 16.04.2024 г.

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ И НА ЮРИСТА. С решение на МС от 12 март 1991 г. 16 април - денят, в който първото Велико Народно събрание приема през 1879 г. Търновската конституция, е обявен по инициатива на Съюза на юристите в България и за професионален празник на българските юристи.

1850 - УМИРА МАРИ ТЮСО, ШВЕЙЦАРСКА СКУЛПТОРКА ОТ ФРЕНСКИ ПРОИЗХОД (Р. 1761 Г.). Рожденото й име е Мария Гросхолц. Известна е с восъчните фигури, които извайва, както и с музея на восъчните фигури "Мадам Тюсо", основите на който полага в Лондон. Днес подобни музеи има в много държави по света.

1889 - РАЖДА СЕ ЧАРЛИ ЧАПЛИН, БРИТАНСКИ АКТЬОР (УМИРА 1977 Г.). Сър Чарлс Спенсър Чаплин е една от най-креативните личности в ерата на нямото кино, а по-късно и забележителен режисьор. Изработва легендарния образ на Малкия човек. Първият му звуков филм е "Великият диктатор" - антихитлеристки, заснет през 1940 г. Незабравими са лентите с негово участие "Хлапето", "Треска за злато", "Светлините на града" и др.

1893 - РАЖДА СЕ ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА, ПОЕТЕСА (УМИРА 1991 Г.). Рожденото й име е Елисавета Любомирова Белчева. Утвърждава се като поетеса след издаването на първата си поетична книга "Вечната и святата". Следват десетки стихосбирки, между които "Звезда на моряка", "Сърце човешко", "Пет звезди" и пр. Стиховете й са преведени на 30 езика. Удостоена е със златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим.

1925 - УБИТ Е ЙОСИФ ХЕРБСТ, БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ И ОБЩЕСТВЕНИК (Р. 1875 Г.). След Септемврийското въстание през 1923 г. в публикациите си разобличава репресиите на режима на Цанков. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите. Описва видяното във вестниците. С това си спечелва омразата на режима и "безследно изчезва" през април 1925 г. Днес се навършват 95 години от атентата в църквата "Св. Неделя".

1947 - ОФИЦИАЛНО СЕ НАЛАГА ИЗРАЗЪТ "СТУДЕНА ВОЙНА". Непосредствено след края на Втората световна война британският писател и публицист Джордж Оруел използва наименованието "Студена война" в есето си "Ти и атомната бомба". Разглеждайки света, живеещ в сянката на заплахата от атомна война, той предупреждава за създаването на "мир, който не е мир", а перманентна Студена война, имайки предвид засилващата се идеологическа конфронтация между СССР и Запада. Навлизането на наименованието в политическата риторика се приписва на американския финансист и политик Бърнард Барух, който в реч от 16 април 1947 г. в Сената на Южна Каролина казва: "Нека не се заблуждаваме - днес ние сме в състояние на Студена война."