Една от най-важните роли на радиото и телевизията

Повечето от вас ще се досетят, че става дума за правилното говорене по радиото и телевизията. Не ги мразя, обичам ги тези две средства за масова информация. С удоволствие съм приказвал по радиото, успешно съм се показвал по разни телевизии, не мога да си представя днешния ни обществен живот без тях, но постепенно те престанаха да бъдат образец, модел за академично изразяване на родното ни слово. По тях си говори кой както го е научила баба му или улицата. А както е известно, бабите и улицата не са най-добрите образци за правилно говорене.
Много от националните ни традиции бяха забравени. Нека съхраним поне езика си, та да се знае, че има и ще пребъде българският род! Нещо подобно беше казал още Паисий... Днес от Негово превъзходителство Президента на държавата до последния журналист или захапал случайно микрофона или хванал химикалката член на нашето общество допускат грешки при изказванията си. А това не бива да става - поне по телевизията и по радиото, гледани и слушани от милиони и смятащи се за учители поне в правоговора!
Свободата, с която се ползват тези две изключително важни институции, неограничаването на словото в казваното и показваното, освен ако се говори против хуманизма и благоприличието, всичко това се смята за придобивка на демокрацията. Щом не е с медицински документирано увредено мислене, в наше време човек може да изкаже публично възгледите си и за това никой няма да го ограничава или преследва. Дори глупости или крайни възгледи по разни обществени въпроси сме чували и гледали, но ги отчитаме като недостатъци на средствата за масова информация. И все пак понякога слушаме и виждаме предавания или части от тях, в които границите на демократичните свободи са прескочени и се е навлязло в територията на небезнаказаната безкрайна слободия! Не идеологическа, а граматическа! Не ги спасяват такива предавания надписите, поставяни в началото, че е забранено за малолетни.
Особено ме притеснява, за да не кажа дразни, употребата на абсолютно излишния словесен паразит, често употребяван от малкия екран, наречен още телевизор, или от говорещата кутия, наречена радио: всеки ЕДИН човек, всяка ЕДНА жена, всяко ЕДНО дете! Писал съм и друг път, че това е ненужен, напълно излишен и вреден, претоварващ езика ни със заемки от други езици паразит, който замърсява словото ни. Сякаш не може да се каже просто и ясно: всеки човек, всяка жена, всяко дете!? Навярно по-простите хора си мислят, че това е особено украшение на словото ни. Имам опасението, че езиковедите предстои да бъдат принудени да вкарат това грешно изговаряне и в правилата на българския език, в граматиките, и аз ще бъда принуден, като човек акуратен, да го употребявам. За да не стане това, мили хора, умолявам ви - не го използвайте! То е чист паразит, а не украса на словото ни!
Горните ми думи са горещо обръщение не само към нашите сънародници, чиито професии са по-далеч от изразяването с думи, макар че винаги съм се възхищавал от грамотните инженери, агрономи и други нелитератори. Те са призив и към писатели, политици и журналисти, чиято работа е непосредствено свързана със словото - писано или изречено. Нека изключим от това число първия човек на държавата ни г-н Бойко Борисов. Предполагам, че той говори с много говорни грешки, не от незнаене, а за да се чувства по-близо до народните маси. И те да го възприемат като свой човек. Според мен не би изгубил много, ако се изразява с правилния език на госпожа Йорданка Фандъкова! 
Та споменах по-горе за писателите и журналистите. Мнозина от тях също говорят и главно пишат неправилно. Колеги, недейте подценява едно от основните оръжия на професията ни - словото! Те са две: мисъл и слово... Защото двата главни обекта, които си позволявам да критикувам, това са телевизията и радиото, но за да съм справедлив и изчерпателен ще добавя и вестниците. В тях, по-точно в някои от тях, освен словесните грешки има и много мръсни думи -- изми, които не ни подобават. Не подобават и на в. ДУМА, ако бъдат допуснати там.
Нещо трябва да се измисли против употребата на мръсните думи и в общественото пространство. А сега какво е? Млади хора, добре облечени при това, псуват или изричат на много висок глас мръсни думи в тролеите и трамваите и смятат това за украшение на словото си.   
Ние, старите хора, и когато трябва и когато не трябва, правим сравнение със старото, своето време. Това, лошото беше по-малко тогава, това, хубавото беше повече... В доста случаи имаме право. Но не във всички. Защото много от придобивките на днешния ден са плод не на капитализма, а на прогреса, на развитието на цивилизацията, на науката и техниката. Нека телевизията и радиото бъдат пример за това!