Кампанията и победителите

Галина Асенова

Котлър, Милев, Льобон, Манолов, Байков. От 1993 до 2006 г. Все използвана литература, с която Уикипедия обяснява същността на предизборната кампания. Малко странно, имайки предвид факта, че годината е 2011 г. Вярно - старите изпитани техники винаги са спасение за мързелуващите, но... Хората се променят, нищо статично няма на този свят, дори земята се върти. Почитателите на традициите и т.нар. твърди избиратели вече не оценяват само марката заради марката. Искат да видят, да усетят, да оценят хората и техните качества. Да "пипнат" и качеството на продукта. Да открият себе си, или онова, към което винаги са се стремяли, но не са успели да бъдат. Затова, когато чуеш реплика от типа "Правя избори от 20 години...", възможно е чак да ти настръхнат косите. Същото и когато видиш пожарникар да разгъва предизборен маркуч в гориста местност, оприличавана на джунгла с лошокачествен материал.
Защо Уикипедия, когато на предизборни кампании човек не се учи от улицата? Дори и улицата да е в интернет? Така, както фризьорите ходят на специални курсове, или както всички професии го изискват - квалификации, специализации и друг вид образование и обучения.
*   *   *
Издигат се и се представят кандидати, лепят се плакати, раздават се листовки, правят се срещи, дебати, телевизионни репортажи, интервюта... После комисии, урни, тъмна стаичка, наблюдатели. Има безпристрастни избиратели. А избирателният район е само територията на една почивна база в Китен.
Не - това не са истинските избори. В началото на септември, дни преди началото на истинската гореща предизборна кампания, 25 младежи от цялата страна се учат на избори и правят пълна симулация на кампания и изборен процес.
Според много от практикуващите политиката е нещо, с което най-вероятно човек се ражда научен. Напоследък най-редовна практика е кандидати за властта - депутати, кметове или съветници, да бъдат хващани директно от улицата и вкарвани в пистата на публичното управление. Дори нещо повече - "научили" си веднъж "урока" в кампанията и на управленския стол, те го пазят завинаги, носят си го и го срастват със себе си. Нито следа от политически мениджмънт, управление, администрация, добри практики. Има такива, които смятат за достатъчно просто да се появиш на бял кон, с добре напълнени дисаги, и вакумът в политическото пространство е осигурено зъпълнен. Как може да хрумне на някого, че ако управлява банка и тя не е фалирала все още, ще се справи с управлението на едно населено място? И това дори е добрият пример, има много по-тежки случаи. Едва ли с тази мисъл се събуждаш някоя прекрасна сутрин. До такива хора винаги има едни други, които най-вероломно се възползват от неопитността и хвърлят успешно измамната въдица на властта. Новината за горките измамени е, че рискуват на сляпо да останат за цял живот партийни работници или партийни послушници и никога да не се превърнат в политици.

*   *   *
А "кампанията" в Китен продължава. На финалната права са кандидатите на партиите "Юмрук и възмездие", "Свобода" и на "Коалиция на розата".
И няма чудене откъде възникват безсмислени коалиции, как се стига до опорочени резултати и продадени гласове. Изкривена картина, в която "юмрукът" и "възмездието" надделяват над "светлината" и "розата". Защото "политиците" и политиците са хора. А хората не са природно научени да пазят очите и ушите си, докато се катерят по стълбата. В онази така ценна "Приказка за стълбата".
Още в дълбока древност розата се е ползвала с голяма почит. Символ на увереност, солидарност, активност, съществувал дори специален закон - който донесе на владетеля роза, може да го моли за всичко. Какво се случва днес с розата? Носи ли този заряд и ще се превърне ли в победен знак? Въпроси, на които розите със сигурност знаят отговорите.
Отчитане на резултатите. Няма далавери, контролиране и манипулиране на вота. Победените малко тъжно честитят на победителите. Всички са от БСП, но "избраните" са Габриела Величкова, Георги Ванев, Димитър Атанасов, Дойчин Котларов, Надя Младенова и Наталия Антонова. Така се е случило, че тази година те са били в ролята на левицата - на "Коалиция на розата". И с малко са победили консерватори и либерали.
Вече осма година Институтът за социална интеграция организира обучение на млади политици от левицата в Академията за социална политика. Три дни от учебната година са отделени на изборната симулация. Една година печелят центристи, друга - десница, тази е левицата.
Симулацията свършва. Младите социалисти отиват в родните си общини. Идват истинските избори. Днес се питат има ли смисъл от наученото.