Вавилонски блудници

Давид Черни, авторът на скулптурата Ентропа, изобразила България като клекало, беше твърде нежен към Белгия, която представи като кутия с шоколадови бонбони. Но ако трябва също цинично да се погледне и на Белгия, подходящ символ е афишът със снимките на изчезналите деца Жюли и Мелиса. Той стоя разлепен по прозорците на стотици хиляди домове в Белгия дълги години дори след след като се разбра трагичната им участ - децата бяха отставени да умрат от глад в едно тясно мазе от педофила Марк Дютру през 1995 г.
И други педофилски скандали разтърсиха Белгия междувременно. Мнозина останаха убедени, че цялата истина около педофилските мрежи не била разкрита, може би защото следите водят прекалено високо.
Но нищо не може да се сравни с течащия в момента скандал с белгийската католическа църква, чиито размери стават все по-чудовищни. Стана ясно, че десетки свещеници са принуждавали стотици деца да задоволяват сексуалните им желания в продължение на много години, че църквата е знаела, но е вземала мерки не виновните да бъдат наказани, а единствено тайната да се запази.
Неотдавна бе създадена специална комисия, която да събира свидетелства от жертвите. Комисията за много кратко време установи, че 475-те случая, за които жертви свидетелстваха, покриват цялата територия на Белгия. Периодът, през който са ставали издевателствата, е от 50-те до края на 80-те години. Две трети от жертвите са момчета на възраст под 15 години. Твърди се, че тринадесет жертви са се самоубили. Разбира се, истинският брой на жертвите е много по-голям, но хората не искат да се връщат към мъчителното минало. Също се твърди, че се изваждат данни само за относително стари събития, за да не се взриви обществото.
Само че тази комисия, която носи името Андриансенс на името на своя председател, детски психолог - не ми иде да кажа педо-психиатър, - подаде оставка, защото през юни прокуратурата  мистериозно конфискува целия й архив.
През април пък подаде оставка архиепископът на Брюж, една от най-видните фигури в белгийската католическа църква, след като призна, че е принуждавал младо момче да задоволява сексуалните му желания. После са разбра, че момчето му е племенник.
Прави впечатление мълчанието на Ватикана, който протестира единствено когато полицията претърси дома на архиепископа на Белгия Андре-Жозеф Леонард и даже, кой знае защо, рови в гробовете на двама свещеници.
В момента архиепископ Леонард е в центъра на вниманието. Завчера по най-гледаните белгийски телевизии той отрече, че е оказвал натиск върху жертвите да запазят мълчание. Само че вече изплуваха звукозаписи на разговори, вкючително на предшественика на Леонард, в които той увещава жертвата да запази мълчание.
Братът на папата - Георг, в продължение на 30 години ръководеше известния момчешки хор в Регенсбург, в който наскоро избухна педофилски скандал. Преди няколко месеца бивш хорист призна, че църковни служители са го насилвали през 60-те години. Георг Рацингер отрече да е знаел каквото и да било. Папата е обвиняван и за това, че в качеството на архиепископ на Мюнхен преди 30 г. е преместил в друг диоцез свещеник, за когото се е знаело, че е педофил. По правило Ватикана е "въртял" педофилите от град в град, вместо да ги отлъчи и да ги предаде на правосъдието.
Всъщност на бившия кардинал Рацингер педофилските скандали са му сервирани серийно почти откакто стана папа през 2005 г. През 2006 г. документален филм на БиБиСи направи разкрития не само за сексуални насилия, извършвани от свещеници във Великобритания, но и за таен документ на Ватикана, наречен Кримен Солоцитационис, който налага на жертвата да пази най-строга тайна, заплашвайки я с отлъчване от църквата. В Ирландия през 2009 г. бе публикуван доклад, изготвен по поръчка на правителството, позоваващ се на над 370 свидетелства на деца, жертви на свещеници педофили. Докладът разкрива, че църквата е пазила престъпниците и посочва за съучастник държавата, която не си е изиграла ролята.
Стана известно също, че Ватикана има свои собствени разследвания, според които от 3000 известни случая, при които свещеници са уличавани в сексуални отношения през последното десетилетие, 60% от тях са били с хомосексуални връзки, 30% - хетеросексуални, и 10% - с педофилски характер.
В момента Белгия е в центъра на вниманието. Тя започва да има и сериозен имиджов проблем, защото името й по-лесно се свързва с термина педофилия и разпад на държавата, отколкото с шоколада. Но и на други места педофилски скандали разклащат Ватикана. Няма ли моралният потрес от това, че католическата църква се оказва Вавилонска блудница, да уязви жестоко западната цивилизация? Романите на Дан Браун тъпо ще бледнеят пред възможните сценарии, но не това е бедата.