Задава се ултраконсервативна десница

Антоний Тодоров е доктор на политическите науки, професор по политология в НБУ, гост-професор в Свободния брюкселски университет, в Бургундския университет (Дижон, Франция). Член на Асоциативния съвет на Университетската агенция на франкофонията, на УС на Международния център за социални науки (CISH) на ЮНЕСКО и др.


"Всички изглеждат посвоему недоволни, дори тези, които са първи"


- Проф. Тодоров, вече са ясни резултатите от изборите. Нещо по-добро произведохме ли?
- Не. Това се вижда много добре от реакциите не само на публиката - никой не се радваше, но и на политиците. Може би се радват единствено новите 240 депутати и техните семейства. Надявам се да не е точно така и да има и още радостни, но поне видимостта беше такава. Никой не отиде в международния пресцентър. Това също е новост. За първи път очевидно решиха, че няма какво толкова да кажат и най-важното, няма за какво толкова да се похвалят. Всички изглеждат посвоему недоволни, дори тези, които са първи - ГЕРБ.
- Те от какво са недоволни?
- ГЕРБ имат много по-голяма трудност да съставят правителство, отколкото в предишния парламент. Недоволни, защото подадената оставка ги изведе отново напред, но не им даде кой знае колко много като успех. И от БСП за недоволни, защото очакваха да бъдат първи, останаха втори.
- Борисов даваше заявки, че ще управлява само ако има абсолютно мнозинство.
- Така е. Не го получи, но пак ще управлява. Недоволни са, разбира се, "Обединените патриоти" (ОП) защото получиха много по-малко от техния президентски кандидат на първия тур, а да не говорим, че съвкупно получиха по-малко, отколкото на предишните избори 2014 г. Недоволни са от ДПС, защото загубиха поне 100 хил. гласа в сравнение с 2014 г. Може би хората на Марешки са доволни, но аз смятам, че това е еднодневен проект, също като този на Бареков, така че на следващите избори той едва ли ще оцелее. Недоволни са със сигурност всичките 2-3 десни формации, казвам 2-3, защото все пак "Да, България", този проект на Христо Иванов, първо, че не се определи като десен, и второ, това е един съвсем нов проект, който успя от първия път да постигне почти 3% - 100 хил. гласа, което може би могат да го квалифицират като успех. Всички се оказаха недоволни, но най-вече в обществото не виждам задоволство от резултатите. Така че случи се нещо ново, само че то не задоволява почти никого.
- Излиза, че победителят е победен?
- Донякъде може да се окаже и пирова победата му.
- Сега всичките разговори се въртят около математически сметки кой с кого би могъл да направи правителство. Обаче никой не говори в името на какво ще се прави това правителство, не мислите ли?
- Така е. За съжаление ситуацията много прилича на изборите 2013 г. Тогава основните сметки, които се правеха, звучаха по следния начин: БСП и ДПС имат точно 120 депутати, нямат мнозинство, ГЕРБ и "Атака" имат имат точно 120 депутати, после се оказа, че едва ли не "златният пръст" на Волен Сидеров решил нещата. Да, някак си, но това си беше една аритметика, която завърши катастрофално. Сега също се правят такива сметки: 122 депутати вероятно или 123 ще имат ГЕРБ и "Обединените патриоти", това е аритметика.
- Лесно ли ще е за ГЕРБ да приеме съюз с ОП при положение, че в предишния парламент част от партиите го подкрепяха, а "Атака" му се противопоставяше? 
- Вярно е, че и от двете страни се чуват еднакви неща, но става въпрос за съвпадения на някои виждания що се отнася до това властта да е здрава или пък българо-турската граница, дори ако щете бежанците. Само че за ГЕРБ ще има голям проблем, защото от ЕНП няма да са много щастливи, ако се съюзят официално с ОП. България не е в силна позиция, а и като председател на ЕС през 2018 г., натискът ще бъде още по-силен. Което значи, че победителите имат голямо затруднение. Ако пък се включи и "Воля", за нея нищо не знаем. Тя е политическа формация без програма, има 3-4 приоритета, за които Веселин Марешки говори. Има  претенции да участва с министри и самият той дори да е премиер. Само че трябва да разбираме, че да управляваш аптеки или бензиностанции не е същото като да управляваш държава, най-малкото защото ако там можеш да уволниш персонала, то в държавата това не е възможно. ДПС никой не ги иска като партньор, въпреки че в очите на европейците те могат и да изглеждат партньор.
- Във вторник Валери Симеонов заговори за голяма коалиция между ГЕРБ, БСП и ОП.
- Да, това би ги устроило много, защото всъщност при една такава ситуация патриотите ще бъдат в много благоприятна позиция, хем ще участват, хем няма да се обвържат нито с едните, нито с другите.
- Но ще искат и от едните, и от другите.
- Естествено. Но, от друга страна, Валери Симеонов каза нещо, което изглежда забранено да се говори както в ГЕРБ, така и в БСП - голяма коалиция. Какво ли не се чу, какви ли проклятия не бяха пуснати. Все пак от време на време тази забранена тема трябва да се поставя наново, когато другото решение е по-лошо. Това е краен вариант, може да бъде ограничен във времето, може да бъде договорен. Каква беше голямата коалиция в Германия? 180-странична правителствена програма. Могат ли нашите политици да направят такова нещо? Дори през ум не им минава. Защото там ще трябва да поемат много конкретни ангажименти и те после могат да бъдат отчетени дали са свършени или не. Така че се страхувам, че сме далеч от германската политическа култура в такъв смисъл.
- Като казахте ангажименти, ето всички поеха ангажимент за подобряване на живота ни. Нямаме основание да сме недоволни. Но на практика обещания къща не хранят...
- Всички ще се погрижат за нас.
- Да, стига това, което обещаха, сега да го изпълнят.
- Политиката на доходи е била слабост на всичките правителства на прехода. Политика на доходи, под нея разбирам активна политика, такава която иска нещо да промени. Но тъкмо тук са и политическите различия. Всъщност на тези избори идеологическите различия изчезнаха. Всички обещават едно и също и всъщност състезанието е за това кой ще направи по-добро впечатление или кой ще остави впечатлението, че може по-добре да го направи. Вече сме в ситуация буквално на мажоритарен избор. Само че в политиката има и по-фундаментални въпроси, те не бяха извадени на преден план. Например политика на доходите, добре - само че там имаш различни акценти. Едни говорят за неравенствата, други говорят само за бедността. И десни, и леви са против бедността, левите обаче не са просто против бедността, те са срещу несправедливите неравенства и т.н. Заличаването на тези граници бележи тези избори и може би те и обясняват донякъде резултата. Какво избраха повечето хора? Ами познатото, знаейки, че  ще правят същото като техните опоненти. То техните опоненти предлагаха и някои неща, които изглеждаха малко рисковани, някаква рискована промяна. Хората предпочетоха сигурното, тъкмо защото страните, общо взето, предлагат едно и също. Тогава защо да се учудваме от тези резултати?
- БСП е втора, но пък победата на ГЕРБ може да е пирова, казвате?
- Ако БСП беше излязла първа, щеше да бъде в още по-затруднено положение. Така че може би е много добре за БСП, че не е първа, но иначе какво удвои - и гласовете си, и местата си в парламента. Защо да се оплаква? Но в крайна сметка има и нещо, което може да бъде отчетено като грешка в хода на кампанията. Цялата кампания продължи с една риторика, която беше насочена към, така да се каже, по-трайните гласоподаватели на социалистите, онези половин милион, на които тя разчита в последните години постоянно. Обаче въпросът е как този половин милион да стане милион и половина. Защо отношенията с Русия се превърнаха в толкова централна тема на говоренето на БСП? Какви интереси в крайна сметка в обществото има толкова фундаментални освен една историческа привързаност, но какво повече от това? Може би няколко групи специфично свързани от търговията с Русия? Основната търговия на България е с ЕС. Руските пазари отдавна са нелеснодостъпни за българските стоки. Та какво с китайските ли ще се състезаваме? Искам да кажа, че това пресили нещата и много хора си казаха - чакай, чакай, те да не мислят за сериозен завой във външната политика. Което всъщност не е така, обаче може би въздържа някои хора.
Неяснотата по повод данъчното облагане. БСП е записала в програмата си "плавно излизане от плоския данък". Какво беше, умерен прогрес в рамките на закона, такъв вид революция. АБВ и "Движение 21" бяха далеч по-радикални. Те казаха прогресивно подоходно облагане, макар и тристепенно.
- Би трябвало да няма протести, като се конституира парламентът. Онези 300 хил. непредставени няма ли да лежат на паветата?
- Защо да протестират? Освен ако, разбира се, новото правителство не направи някоя фундаментална глупост, както беше назначаването на Делян Пеевски. Разбира се, че десните имат основания да са недоволни, но това е една либерална десница. Онова, което се задава, е ултраконсервативна десница и тя все повече се опитва да заеме терена чрез ГЕРБ и патриотите. Така че, както се казва, винаги може да има нещо по-лошо от предишното.