Пред нас са блеснали асфалти

Магистралите щели да ни спасят от бедност. Повече асфалт - повече доходи... Така горе-долу прозвуча вчерашната рецепта на Росен Плевнелиев за излизане от кризата и по-специално за повишаване благосъстоянието на българите. Изречена само два дни след Борисовото откровение: "Не можем да вдигнем доходите, но ще строим магистрали". Нищо ново. Нека говорят, нека мечтаят... Очевидно в ГЕРБ, на които открито припява и държавният глава, толкова могат. Дотук им стигат и управленският опит, и капацитетът.
Нека обаче не се учудваме на този асфалтов ентусиазъм. Защото, както се казва, другаде е заровено "кучето". Каква е файдата, когато един път се поправя всяка година? В чужбина да сте чували за такива "повторни" ремонти? Но тук е така, защото над 90% от дейността по поддръжка на инфраструктурата са обществени поръчки! И не по два пъти, а по десет пъти годишно ще се пълнят едни и същи дупки. А въпросните магистрали ще продължават да ни излизат "златни". Щом държавата плаща с нашите пари, но на техните близки фирми. Това е истинската причина за повторното завъртане в публичното пространство на втръсналите ни вече мантри. Да не припомняме, че и преди ГЕРБ е имало изграждане на аутобани, но без показно рязане на ленти, а при Тройната коалиция са наляти над 11,4 млн. тона асфалт общо в сравнение с 5,45 млн. тона до края на управлението на Борисов.
Струва си обаче да посочим на г-н Плевнелиев, че няма страна, която е достигнала до благоденствие чрез строителство на магистрали, а напротив - пътят е точно обратният. И не защото го каза вчера Пламен Орешарски, а защото в резултат от 4-годишното пребиваване на ГЕРБ във властта България е като след цунами. Държавата свикна да не плаща на бизнеса навреме и колкото дължи. Стигна се дори до парадокса фирмите сами да покриват в кризата част от разходите си по строежите. В резултат междуфирмената задлъжнялост нарасна главоломно и помете всички по веригата. Икономиката бе задушена, фалираха 300 000 фирми, загубени бяха над 400 000 работни места, хората останаха без доходи, което доведе до нечувана мизерия и безизходица. И с право се питат - кой ще остане тук да се вози по тия магистрали? След като напоследък парите им стигат само за по едно шише - колкото да се запалят!
Затова всеки, който успее да възстанови само онзи бизнес климат отпреди 4 г., без да прави нищо повече, ще осигури автоматично и въпросните 250 000 работни места, за които говори БСП. А това е така, защото в дребния бизнес и 6 месеца са предостатъчни, за да се усети дали една промяна е добра или лоша. Така и замразените пари в банките, прибрани да чакат по-добри времена, ще влязат в обращение. Азбучна истина е, че без производство, без трудова заетост и реализация няма пари, с които да се покриват нуждите на гражданите. Останалото, г-н Плевнелиев, си е лицемерна поза. А защо не и зле прикрит лобизъм?