България не стимулира фирмите да инвестират в изследвания

Към премиера или към президента да бъде създаден научен съвет, който да координира науката, технологиите и икономиката, предлага Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) в свой меморандум.
Българският бизнес почти не се интересува от изследвания и развой, влага символични средства в наука и разчита на внос на чуждестранни знания и технологии, заяви пред БТА акад. Васил Сгурев, председател на ФНТС. В последните 20 години не е създадена нито една българска транснационална компания, която чрез своите звена да е лидер в определи пазарни сектори, отбеляза ученият. В недалечното минало например у нас на основата на българския "метод за леене с противоналягане", съдаден от акад. Ангел Балевски и проф. Иван Димов, заработиха цели индустрии и у нас, и дори в САЩ. Методът се използва и днес в автомобилната индустрия на САЩ, където осигурява добри печалби на бизнеса. В момента чуждестранните компании разглеждат страната ни като площадка за пазарна реализация на своите продукти, те не изграждат у нас филиали на изследователските си центрове, отбелязва акад. Сгурев.
Намалява родният изследователски, научно-приложен и внедрителски потенциал, предупреждават от ФНТС. По данни на федерацията през последното десетилетие фирмите в България са инвестирали между 0,09 и 0,15 на сто от брутния вътрешен продукт в научноизследователска и развойна дейност. За Европейския съюз тези стойности са между 1,15 и 1,25%. При почти еднакъв брой високотехнологични предприятия в България и във Финландия например у нас се произвежда 38,4 пъти по-малко добавена стойност, посочват от ФНТС. Високотехнологичните предприятия в северната страна имат почти 68 пъти по-висок оборот от нашите. 
Фактът, че българските фирми (в абсолютна стойност) инвестират около сто пъти по-малко в научноизследователска и развойна дейност от фирмите във Финландия, означава, че големите предприятия в България - най-често собственост на чужди инвеститори, не влагат пари за наука и развой в страната ни. Според специалисти от федерацията това е и показател, че структурата на сектора на малките и средните производствени предприятия у нас е качествено различна в сравнение с развитите страни в ЕС. 
Клаузи за развитие на изследователска дейност у нас липсват в приватизационните договори при продажба на големите предприятия, отбелязва ученият. По думите му все още силната ни фармация разчита предимно на външно разработени продукти и субстанции. В същото време няколко изследователски лаборатории на БАН и университетите имат сериозни постижения и могат да поемат значителна част от необходимата развойна дейност, твърди акад. Сгурев.
Според ФНТС макроикономическата среда, институционалната и законодателната рамка, както и микроикономическата среда не създават необходимите условия за развитие на високотехнологично производство в България. Тази неблагоприятна тенденция позиционира страната ни в сектори с ниска добавена стойност, а това обрича населението на нисък жизнен стандарт, е записано в меморандум на федерацията. Според организацията установеният у нас пазарен модел не стимулира фирмите да влагат собствен ресурс в иновации.
Наложително е въвеждането на нови финансови инструменти за ускоряване на технологичните иновации, смятат от ФНТС. Според федерацията специализирани фондове могат да създадат благоприятни възможности за функциониране на нови високотехнологични фирми, включително от университетите и изследователските организации. Работещите на пазарен принцип венчърни фондове също играят огромна роля при разработването и приложението на новите технологии и иновации, категорични са от ФНТС.
В последните десетилетия в страната са се установили сектори, зависими от природни ресурси и евтина работна ръка. Ако чрез енергични действия не се създаде корпоративна наука и не се затвори цикълът "изследване-внедряване", в страната ни ще се изгради икономика, базирана изцяло на чужди знания, характерна за изостанали държави. Затова е необходимо създаване на Научен съвет към премиера или президента, който да осъществява цялостна координация между науката, технологиите и икономиката, смята акад. Сгурев. Според него между българската фундаментална наука, свързването й с приложните изследвания и пазарната реализация на готови научни продукти има огромна празнина. Отсъства реален партньор, който да осъществи трансмисията от БАН и университетите към пазара, комерсиализирайки научно-приложните резултати, твърди председателят на ФНТС.