Сега трябва да се мисли
Добре е, че се строят магистрали, бизнес центрове, метро и спортни зали, но защо не се изградят и концертни зали
/ брой: 87
Конфликтът за зала "България" не е изненадващ, а е закономерен резултат от липсата на сериозна стратегия за развитието на националната ни култура и в частност на музикалното изкуство. Всичко започва от "управлението" на най-неподходящата за министър на културата проф. Елка Константинова, откогато в тази важна обществена сфера трайно се настани волунтаризмът. Всъщност той е "върхът на айсберга" по отношение на базата, с която разполагат повечето музикални институти в страната, без чието осъвременяване не може да се върви напред. Защото с изключение на зала "България" в страната няма друга, която да е проектирана целенасочено и реализирана като концертна зала! Тези, които сега се използват за концертни цели, са част от бившите партийни централи, предназначени за пленуми, сесии и събрания, и не отговарят на акустичните изисквания за осъществяването на пълноценна концертна дейност.
Добре е, че се строят магистрали, бизнес центрове, молове, метро, спортни зали, Музей на тоталитарното изкуство, че се проектират нови стадиони, още спортни зали, "лувъри", но никой дори не се замисля за създаването на концертни зали с добра акустика като виенската "Музикферайн", които да позволяват високите артистични постижения на българските и гостуващите чуждестранни музикални изпълнители да достигат в пълнотата си до слушателите. Прекият контакт на музикалните изпълнения с "посредничеството" на усилвателните уредби е също толкова вреден и непрепоръчителен като храните, неспазващи съответните им производствени стандарти!
Възникналият конфликт поставя на дневен ред най-малко два важни въпроса:
* Моментната оценка на съществуващата музикална инфраструктура в страната и перспективата за нейното подобряване;
* При сегашното й състояние България готова ли е да се справи задоволително с изпълнението на амбициозната цел - в 2019 г. София, Пловдив, Варна, Бургас или Велико Търново да бъде Европейска столица на културата?
При решаването им
за емоции и местен патриотизъм място няма
защото касаят проблеми, имащи не само национални, но и европейски измерения. Всичко трябва да се основава на обективна оценка, прагматизъм (не комерсиализъм) и взаимодействие между държавните/общинските структури и гражданското общество, без което начинанието не може да има успех!
За получаването на по-голяма яснота нека фокусираме и конкретизираме проблема за музикалната инфраструктура през призмата на кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Надявам се, никой не си въобразява, че концертните изяви, включени в програмата на събитието, ще бъдат на открито, което е несериозно. Затова е важно да се посочи с каква база разполага София в момента, в която те да се осъществят. Справката показва, че извън зала "България" други зали с равностойни качества няма!
Другите са:
* Конгресно-концертният център НДК, разполагащ с голяма, но не акустична зала 1, отличните в акустично отношение, но с малък слушателски капацитет зали 7, 8, 9 на петия етаж, почти неизползваемата подземна зала 2, кино "Люмиер" - зала 11, и рядко ползваната зала 6.
* Неуютният салон на Военния клуб.
От този списък априори отпадат залите в общинските културни институти "Средец", "Дружба", "Надежда" и "Красно село", понеже изцяло не отговарят на изискванията.
Понякога за изнасянето на концерти се използват новата Католическа черква, музеят "Земята и хората", Музеят на съвременното изкуство, Софийската градска художествена галерия и Националната художествена галерия, но и там няма добри условия и удобства за провеждането на мащабни музикални събития.
В утвърдения преди години градоустройствен план на София се предвиждаше изграждането на голяма общинска концертно-изложбена зала в пространството между улиците "Раковски" - "Гурко" - "Кузман Шапкарев" - "Иван Вазов", с която да се дооформи софийският "Манхатън". Но след
задкулисната сделка
между съдебно доказания неподкупен кмет Стефан Софиянски и гениалния финансов министър Милен Велчев собствеността на парцела от общинска стана държавна, с цел "батко" Георги Велчев да построи на него - с помощта на английски инвеститори - голям хотел. Идеята не се осъществи благодарение на възраженията от софийската общественост и сега там се помещава временната база на информационния център на Министерството на отбраната...
"Замразено" стои и "Военното НДК", което чака своя "звезден миг" да бъде довършено и - дано! - безвъзмездно се предостави на Столичната община, за да бъде завършено и да влезе в експлоатация. Макар строено от Министерството на отбраната, средствата за строежа са дадени от държавния бюджет, т.е. от всички данъкоплатци, и по-разумно е този комплекс да служи на тях, а не на някакво ведомство. Надявам се, че никой у нас не мисли да прави "културна революция" с помощта на армията...
Наблюдавам с каква перспектива и замах се планират от държавата мащабни спортни събития, които трябва да се осъществят в България през следващите 10 години, и недоумявам
защо така не се постъпва и с културата
Нима личните спортни пристрастия на държавните мъже трябва да бъдат определящи? Това означава ли, че между тях няма хора с широки културни интереси, та подходът е двоен - на заварени и доведени чеда!? Защо се забравя, че българските музиканти, танцьори и ансамбли отдавна са обявени за "най-добрите дипломатически представители на страната" (квалификацията е на чуждестранната преса) от близо век. Те са неделим компонент от глобалната култура и без тяхното участие тя не би била толкова богата и въздействаща!
До 2019 г. има малко повече от 6 години. Срокът нито е голям, нито е малък, но той позволява да се направят някои неща, които да подобрят музикалната инфраструктура в София. Щом като под прекия контрол на премиера и бивш софийски кмет Бойко Борисов "Главболгарстрой" построи за една година огромната зала "Арена Армеец", защо под неговия надзор да не се построи и нова общинска концертна зала на посочения терен на улица "Раковски"?
И още нещо: преди 2019 г. трябва да се проведат като "генерални репетиции" някои други международни мащабни музикални събития, с които да се "отработят" всички детайли за осъществяване на голямата цел: София - Европейска столица на културата. Сега трябва да се мисли и действа по тези въпроси, за да не "посипваме главите си с пепел" след това!