ПРОВАЛЪТ, ПРЕДСТАВЕН КАТО УСПЕХ

След като за три години почти изхарчи фискалния ни резерв, оставен от кабинета, начело на който бе Сергей Станишев, правителството на ГЕРБ излезе на финансовите пазари да попълни продънената ни държавна хазна. Без нов заем МФ не може да си позволи да плати на 5 януари 2013 г. вноската по падежа на еврооблигациите от предходна емисия - около 1 млрд. евро. Коалиция за България напълно основателно не подкрепи в НС пускането на нова еврооблигационна емисия, тъй като е имало достатъчно голям фискален резерв, който би могъл да покрие и емисията по плащанията през 2015 г. Според бившия министър на финансите Пламен Орешарски "след като този резерв е изхарчен, как да подкрепим заема. ...Властите трябва да отговорят защо в резерва няма достатъчно средства четвърта година след тяхното управление".

Игра с доходността
   
Друга песен обаче "пеят" управляващите и тя засега все още се слуша от голяма част от непросветените във финансовите им далавери наши сънародници, които не правят разлика между доходност по петгодишна емисия и доходност по десетгодишна емисия, каквато бе предходната. Според прессъобщението на МФ Република България "се завърна впечатляващо на международните капиталови пазари след десетгодишно отсъствие". Тази поредна лъжа, тиражирана от ведомството на Симеон Дянков, е удобно, но само временно алиби за неговата нескопосана финансова политика, довела България до ръба на финансовата катастрофа. В бюлетина на МФ се отбелязва, че РБългария емитира облигации на стойност 950 млн. евро при лихва от 4,25% и с доходност 4.436%, а падежът им е на 9 юли 2017 г. Водещи мениджъри на емисията са BNP Paribas, HSBC, Raiffeisen Bank International. Новата 5-годишна еврооблигационна емисия на България бе записана за близо 30 минути след обявяване на транзакцията в информационните системи, а общата стойност на заявените поръчки надвиши 6 млрд. евро само след три часа от стартирането на процедурата по приемане на поръчки.
Относно уж ниската лихва, която е постигнал финансовият ни министър Симеон Дянков, в медиите излязоха и редица обективни оценки, в т.ч. и от средите на българската десница, като това на бившия син депутат Мария Капон. Тя подчертава, че удобно се пропуска фактът, че се заменя матуритет на дълга от 10-годишен с такъв за 5 години. Всеки средно грамотен наш сънародник, който плаща личен заем, е наясно, че когато взема кредит за 10 години или за 5 години, лихвата е различна. Правилен е изводът й, че се залага

 капан за следващия български кабинет

 който ще трябва да вземе нов заем, за да погаси този и ще попадне в същата ситуация точно в края на своя мандат. Кабинетът Сакскобургготски пласира 10-годишни бондове с коефициент над лихвения суап +299. Понастоящем Дянков пласира 5-годишните облигации с коефициент +330, с което на практика сегашната сделка е доста по-неизгодна. Подобна финансова операция обективните икономически анализатори по принцип класифицират като "обикновен провал".
 Към хвалбите относно сделката свой принос има и премиерът Борисов, който направи доста неумело и повърхностно сравнение с лихвата от 7,5%, постигната от предходен министър на финансите, но без да спомене, че става дума за 10-годишни бондове. С тях бяха преоформени брейди облигациите, които бяха пласирани на световните финансови пазари през 1994 г. след практическия фалит на България през 1990 г. Сега Дянков емитира облигации за половината от срока (5 години) при доста високата лихва от 4,25%, и то при положение, че е заварил най-високия резерв в историята на страната ни от 8,2 млрд. лв. Испания, която за спасяването на своите банки потърси 100 млрд. евро от Европейския стабилизационен фонд, постига по своите емисии почти същите нива, както България в началото на юли. По сериозни финансови теми, каквито е емитирането на еврооблигации, българският министър-председател не следва занапред да прави фриволни и некомпетентни изказвания. Със сигурност те предизвикват в банковите среди и в партньорите ни в чужбина присмех, а високите лихви по облигациите ни ще плати не някой друг, а обществото ни, което винаги е плащало скъпо и прескъпо за грешките и некадърността на своите управници.
В сделката са взели участие повече от 360 чужди инвеститори. Странно защо обаче не са били допуснати български участници? В случай, че МФ бе допуснало български институционални инвеститори, доходността можеше да спадне с 0.2% пункта и по този начин на данъкоплатците да се спестят между 15 и 20 млн. евро. Вероятно тези облигации вече са препродадени на български пенсионни фондове или на български банки, но на по-висока цена от привилегированите инвеститори, които получиха книжа при първичното предлагане. При препродажбата българските купувачи са оставени да купуват при едва 3,5% доходност, спрямо 4,436% на пласираните книжа. Това обаче поставя в неизгодна позиция българските инвеститори и не само е в техен ущърб. Тази дискриминационна политика на МФ е обидна и за всички данъкоплатци у нас, които все пак са повярвали на българската финансова система.
Кой да купи от българските еврооблигации за 950 млн. евро е решено от МФ, като изборът му е да даде печалбата на чуждите инвеститори, класирайки ги при 4,436% и ограничавайки местните инвеститори, класирайки ги при 3,5% на аукционите за ДЦК. С това правителството ясно показа, че иска да има два пазара на държавен дълг, вътрешен, където с непазарни похвати получава ниска доходност, и външен, където местните играчи не са допуснати.

Нееднозначни оценки отвън

В публикация на Андрю МакДувъл, публикувана във Financial Times, еврооблигационната ни емисия се оценява нееднозначно. В нея се отбелязва, че емисията е първата емитирана в евро от 2002 година насам и е емитирана в трудна фискална ситуация. Това означава, че без продажбата на облигации на правителството щеше да се наложи да бръкне в резервите за пенсии, или да се насочи към приватизация, за да покрие дълга си. Така че решението на българското правителство да излезе на пазара бе продиктувано частично от недостиг на пари в бюджета в краткосрочен план, тъй като страната бавно изпълзява от рецесията, която внезапно и болезнено сложи край на бума от последното десетилетие, се казва в материала. Фактът, че емисията бе презаписана, и сравнително ниската доходност, са сигнал за доверие към дългосрочните фискални перспективи пред България. Доходността по падежиращите през януари облигации е 7,5 на сто, а повечето от страните в региона са поставени под далеч по-силен натиск. 
Емитирането на еврооблигационната емисия не е повод да се спекулира от Дянков и сие, че на България й предстои увеличаване на кредитния ни рейтинг. Понастоящем той е BBB, със стабилна перспектива на агенция S&P, а рейтингът ни в Moody's - Baa2, стабилна перспектива. За сравнение кредитният рейтинг, т.е. международната оценка за платежоспособност, на Германия е тройно А - най-високият възможен. Кредитният  ни рейтинг -  тройно "В", на "Стандард енд Пуърс" на практика е на границата на облигациите от т.нар. клас "боклук" (junk bonds). Това означава, че ако стабилността на немските държавни финанси и германското благополучие са въз основата на стабилен бюджет и на силна и платежоспособна експортноориентирана икономика, привидната финансова стабилност у нас се дължи на стегнатия до последната дупка колан и разрастващата се мизерия на нашия народ.

Задава се ново затягане на коланите

Правителството на Борисов засега следва стриктно политиката на канцлера Меркел за развитието на Европа, а тя е равнозначна с ново "затягане" на коланите. Финансовите пазари и международните партньори на ЕС имаха огромни очаквания към срещата на върха в края на м.юни. Липсва засега съгласие за емитирането на еврооблигации, които да преразпределят дълга в еврозоната. Основен противник на идеята за общи еврооблигации е канцлерката Меркел, независимо че тя бе подложена на натиск от страна на Франция, Италия и Испания. Позицията на Меркел бе подкрепена по навик и от българския премиер,  според който може да се пристъпи към въвеждането на еврооблигации, когато всички станат дисциплинирани и покрият критериите от Маастрихт. Това той заяви само 3-4 дни преди България да излезе на международните финансови пазари със свои облигации, по които се постигнаха лихвени нива над два пъти по-високи от евентуалните лихви по общи еврооблигации. Въпреки това България е против общите еврооблигации, тъй като и Германия е против! Не е ясно защо и независимо от различията в лихвените равнища на облигациите на двете държави ние сме против, особено ако те се предлагат от френския президент - социалист. Нещо повече - по думите на премиера ни на този етап не е необходимо да бъде задълбочавана политическата интеграция в ЕС, което е отстъпление от европейската идея.
Независимо от хвалбите на Дянков и сие за уж огромния ни успех на световните финансови пазари, Виенският институт за международни икономически изследвания очаква икономическият ръст в България да достигне едва 0,5% през годината. В анализа, публикуван след емисията, се подчертава, че в момента на икономическите перспективи пред държавите от Централна и Югоизточна Европа натежават два основни фактора: кризата в еврозоната и цените на суровините. У нас към тях се добавя и трети - шоковото поскъпване на еленергията 1 юли, което ще повлече след себе си вдигане на цените на дребно на основни хранителни стоки и на услугите. Инфлация от няколко процента в условия на извънредно свито потребление е сигурен индикатор за допълнително обедняване на българските граждани, от една страна, и за предстоящ фалит на хиляди малки и средни фирми, от друга. От това изводът е ясен - нови десетки хиляди заети ще станат безработни, което ще е поредното увеличение към досегашните 400 хиляди от началото на мандата на ГЕРБ.