Номера от селски вечеринки

"Имаме ли интелигенция?" - питат певеца Калуди Калудов. И той тутакси отговаря: "Интелигенция винаги е имало и ще има..." Е, имало е, разбира се. Някога сме имали един Христо Ботйов, да речем, дето гневно е написал: "Мълчи народът, глухо и страшно гърмят окови..." или "Тежко, тежко, вино дайте..." Имали сме един дядо Славейков, който в пристъп на отчаяние е изрекъл: "Не сме народ, не сме народ, а мърша..." А Георги Сава Раковски предупреждава: "Нека никой не мисли, че свободата се добива без кръв и без скъпоценна жертва..." Или пък бае Любен Каравелов: "Свободата не ще екзарх, иска Караджата..." Пустата му свобода, като не може без нея, какво друго ни остава, освен да я добием или да се оставим да ни се качат я на главата, я на раменете, както го видял някога пак Ботйов.
А днес, какво казва днес родната ни интелигенция? Е, много неща казва, но най-често повтаря онова отчаяно и вездесъщо: "Писна ни!... Писна ни да ни лъжат! Писна ни да ни ограбват! Писна ни да ни разиграват! Писна ни да ни обещават! Писна ни да ни заблуждават! Писна ни да ни пращат за зелен хайвер! Писна ни да ни правят на балами!..." Много писване, брей - комай за една цяла гайда, че и за цял оркестър от сто и повече каба-гайди.
Но ако наистина чак толкова й беше писнало на родната ни интелигенция, тя едва ли щеше да се прави на провинциална циркова артистка. Да погребем морала на политиците? Е, добре, да го погребем, но на кои политици?... Понеже това: "Всичките са маскари" вече сме го чували, а пък сме го и виждали, не само в изпълнение на Герасим Георгиев-Геро. Морфов, през черните очила сигурно всичко изглежда едно? А ти, отче Валентине, като пееш: "Господи, помилуй! Господе, помилуй!", знаеш ли за кого ти е опелото? Ало, дружинката на Мутафчиев, я си влезте в ролите и стига сте се правили я на бай Ганьо, я на някой друг, че и на народа вече започна да му писва от вашите номера. Артисти ли сте или се правите на такива?...